Определение № 447 от 30.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3068/2025 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба от 05.01.2026 г., депозирана от В. Д. П. за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 5673/04.12.2025 г. на ВКС в частта за разноските, чрез присъждане на молителя в качеството му на насрещна страна по касационната жалба на Институт по философия и социология – БАН, на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. за изготвяне на отговор на касационната жалба. Насрещната страна по молбата – Институт по философия и социология – БАН, чрез адв. П., е депозирала отговор на молбата, в който се поддържа становище, че молбата е неоснователна, тъй като по делото не са представени доказателства за реално изплащане на уговореното – по делото е представено единствено платежно нареждане, което не носи подписа на наредителя, но не и извлечение от банковата сметка на адвоката. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема, че молбата е допустима, доколкото е депозирана в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е основателна. С определение № 5673/04.12.2025 г. по настоящото дело, съставът на Четвърто гражданско отделение на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. В отговора на касационната жалба, депозиран от насрещната страна В. Д. П., чрез адв. П. Н., е заявено искане за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 за приподписване на отговор на касационната жалба съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 25.07.2025 г. и списък по чл.80 ГПК. С допълнителна молба от 31.10.2025 г. са представени и доказателства за заплащане на уговорения размер на възнаграждението – преводно нареждане за кредитен превод от 25.07.2025 г. на сумата 800,00 лв. /409,03 евро/ по банковата сметка на адв. Н. в „Банка ДСК“ АД, с посочено основание, извършено чрез „Изипей“ АД - оператор на система за платежни услуги, лицензиран от БНБ и вписан в публичния регистър по чл.19 от ЗПУСП, което е надлежно заверено от служител на оператора. При това положение, молбата с правно основание чл.248 ГПК се явява основателна, като определението по чл.288 ГПК следва да бъде допълнено. Неоснователни са възраженията на насрещната страна по молбата, че представеното доказателство не е достатъчно за установяване на факта за реално заплащане на уговореното между страните възнаграждение. Съгласно задължителните разяснение по т.1 от ТР №1 от 6.11.2013 г. по тълк.дело № 1/2012 г. на ОСГТК на ВКС, представеното заверено преводно нареждане установява факта, че възнаграждението е платено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,