Определение № 4158 от 12.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3343/2026 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 от ГПК Образувано е по молба на Б. В. Б. за отмяна на решение № 1088 от 22.07.2022 г. по в. гр. д. № 2325 по описа за 2021 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 9 състав, с което е отменено решение №261925 от 22.3.2021 г., постановено по гр. д. №9830/2018 г. по описа на Софийския градски съд, I ГО, 11 състав, и вместо него е постановено друго, с което е обявен за окончателен предварителен договор, сключен на 28.02.2017 г. между В. Б. Б. и Б. В. Б. за замяна на описаните в договора недвижими имоти. В молбата се твърди, че след приключване на производството е изготвена нова графологична експертиза, според която подписът на П. Б. Б. в дружествения договор от 12.11.2012 г. не е положен от нея, а представлява имитация. Това според молителя представлява новонастъпило обстоятелство, което е от съществено значение за делото по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, а освен това и установяване на неистинност на документ, върху който е основано решението съгласно чл.303, ал.1, т.2 от ГПК, поради което желае влязлото в сила решение на Софийския апелативен съд да бъде отменено. В. Б. Б. застъпва становището, че молбата е недопустима, а по същество-неоснователна. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, по допустимостта на молбата приема следното: Молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 от ГПК и е подадена на 17.04.2026 г., а новата графологична експертиза е изготвена на 23.03.2026 г., следователно е спазен тримесечният срок по чл.305, ал.1, т.1 от ГПК. Ето защо молбата трябва да бъде допусната до разглеждане в открито заседание. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение