Решение № 3092 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12837/2018 г.

Решение № 3092 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12837/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Базак-Р. Цанков" [населено място], подадена чрез адв. Денев, срещу решение № 366 от 27.07.2018 г., постановено по адм. дело № 723 по описа за 2017 г. на Административен съд Велико Търново. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и като необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развива съображения във връзка с оплакванията си в касационната жалба и в писмена молба. Иска отмяна на решението и обявяване нищожност на ревизионния акт или алтернативно – отмяна на ревизионния акт. Претендира за присъждане на разноски по делото. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ Велико Търново при ЦУ на НАП, действащ чрез юрск. Ушилова, в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Велико Търново е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-04000515010334-091-001/20.04.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, в обжалваната му и потвърдена част с решение № 235/21.08.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на ЕТ "Базак-Р. Цанков" [населено място] са установени данъчни задължения както следва: 1. По ЗДДС – за данъчни периоди м. 09, 10, 11, 12. 2010 г. и м. 01. 2011 г. е начислен ДДС общо в размер на 3075, 24 лв., а за д. п. м. 06, 07, 08, 09, 10 и 11. 2012 г. е отказано данъчен кредит в размер на 1234, 84 лв., или общо е определено допълнително задължение по ЗДДС в размер на 4310, 08 лв. и лихви, 2. По ЗДДФЛ – за 2011 г. и 2012 г. е установено допълнително задължение за данък по чл. 48, ал. 1 в размер на 1682, 04 лв. и лихви и по чл. 48, ал. 2 – в размер на 3426, 21 лв. и лихви и 3. По КСО и ЗЗО за 2012 г. са установени допълнителни задължения за ЗОВ за самоосигуряващи се лица, в. т. ч. ДОО в размер на 1406, 80 лв. и лихви, за ДЗПО-УПФ в размер на 549, 53 лв. и лихви и за здравно осигуряване в размер на 879, 25 лв. и лихви, а за 2010 г. са определени лихви в размер на 45, 38 лв. за невнесени в срок декларирани задължения за ЗО. За да отхвърли жалбата на РЛ срещу РА, съдът е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, ревизията е проведена и актът е издаден от компетентни органи. Тези изводи на първоинстанционния съд са предмет на касационно оплакване като се твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като не е установена нищожност на РА- 1. ЗВР е връчена ненадлежно, тъй като електронното съобщение, съдържащо тази ЗВР не е изпратено редовно - не е подписано с КЕП от орган по приходите, 2. РА е издаден близо една година след съставяне на РД без да е налице редовно основание за това и 3. Липсва оправомощаваща заповед по смисъла на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Оплакванията са неоснователни. На същите оплаквания съдът е дал отговори, които касационният съд на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК възприема като свои, тъй като след проверка на събраните доказателства в тази насока, вкл. заключения на СТЕ и при установяване на приложимата нормативна уредба по ЗЕДЕП и ПМС № 259/07.09.2011 г., намира за обосновани и законосъобразни. Неуспешно е оспорването по открито производство по реда на чл. 193 ГПК вр. с чл. 144 АПК за оспорване истинността, в частност авторството, на електронни подписи, положени на ЗВР, РА и РД, както и на всички, издадени в хода на ревизията, подписани с електронен подпис. Също така, константна е практиката на ВАС във връзка с тълкуване на сроковете по чл. 119, ал. 2 ДОПК за издаване на РА. Тези срокове са с инструктивен характер и неспазването им не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, още повече, че в процесния случай са налице основания за забавянето – поради издадени актове за спиране на производството. Налице е и надлежна заповед по смисъла на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. На следващо място първоинстанционният съд е приел, че са били налице предпоставките по чл. 122 и сл. ДОПК за провеждане на ревизия по особения ред и съответно за прилагане на презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, съгласно която фактическите констатации по РА се презумират за верни до доказване на противното от РЛ. Оплакването в касационната жалба е за допусната незаконосъобразност поради липса на предпоставки, вкл. и на индиции за обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК. Оплакването е неоснователно. Облагането на лицето е извършено по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК предвид наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, 4 и 7 от същия кодекс, а именно - наличие на данни за укрити приходи или доходи, воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане и декларираните и/или получени приходи на съответстват на финансовото и имуществено състояние на РЛ. При извършена съпоставка в хода на проверката на имущественото състояние на РЛ - извършени разходи, съпоставени към източниците на финансиране, са установени категорични данни за 2012 г., че направените разходи превишават получените доходи със сумата 12 685, 43 лв., приета и като данъчна основа за облагане по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Налице е основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и само то, предвид алтернативно установения характер на предпоставките по чл. 122, ал. 1 ДОПК, е достатъчно за извършване на ревизия и облагане по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, за което приходните органи са предприели съответните действия, спазвайки изискуемите нормативно установени процесуални правила за това. Съдът е достигнал до същите изводи, постановявайки правилен съдебен акт. Следващо оплакване в касационната жалба е за допуснати съществени процесуални нарушения в ревизионното производство - по събиране и приобщаване на доказателства, което не е отчетено от първоинстанционния съд и е довело до незаконосъобразност на акта му, както и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на съдебното производство предвид приемане на заключенията на две необосновани експертизи – СКТЕ и ССчЕ и отклоняване на искането на жалбоподателя за допускане на допълнителни или повторни експертизи. Оплакванията са неоснователни. На първо място касационният съд, след анализ на събраните и приобщени доказателства в хода на ревизионно производство, приети като доказателства в съдебната фаза на производството, не намира да са налице данни за допуснати процесуални нарушения, още по-малко на съществени такива, довели до нарушаване на правото и възможността на жалбоподателя за защита или при недопускането на които биха били налице предпоставки за постановяване на друг, различен административен или съдебен кат. На следващо място, касационният съд намира, че в хода на съдебното производство също не са допуснати съществени процесуални нарушения, вкл. и от вида на визираните в касационната жалба. АСВТ е процедирал законосъобразно като е приел заключението на назначените съдебни експертизи, дадени в съответствие с поставените задачи, при направена обосновка и при използване на съответните специални знания, за които за допуснати експертизите. Няма основания да се приемат твърденията на касатора нито за формалност при обосновката, нито за неспазване на поставените задачи. Съдът не е нарушил правото и възможността на жалбоподателя за защита, допуснал е всички искания за събиране на доказателства и доказателствени средства, които са относими за спора. Не са били налице за неприемане на назначените и изготвени съдебни експертизи, порази което съдът правилно е процедирал като не е допуснал назначаване на повторни или допълнителни експертизи със същите задачи, или сходни, при обоснова извод за постигната изясненост на спора от фактическа страна. В касационната жалба не се съдържат други конкретни оплаквания за допусната необоснованост или незаконосъобразност на решението на АСВТ. На основание чл. 218, ал. 2 АПК при служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на съдебния акт с материалния закон, не се констатираха пороци на решението. На основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, касационният съд намира, че решението на АСВТ като правилно следва да се остави в сила като препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които намира за обосновани и законосъобразни и ги възприема като свои. На ответника по касация, съобразно изхода на делото и материалния интерес на спора, се дължи претендираното юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 1084 лв. на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, осмо отделение,