Определение № 121 от 08.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 1130/2016 г.

Производството е по реда на чл.44, ал.1 от НПК. Образувано е по повод на протоколно определение от 25.10.2016г., постановено по НЧД № 3100/2016г. по описа на Софийски градски съд, НО, 31 състав, с което производството е прекратено и делото е изпратено на ВКС за произнасяне по спор за подсъдност между него и Варненския районен съд. Становището на прокурора е, че компетентен да се произнесе е РС–гр. Варна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди молбата на осъденото лице и доводите на съдилищата, намери следното: Производството е образувано по молба на Т. Г. М. за съдебна реабилитация. В молбата се сочи, а и от приложената справка за съдимост е видно, че е осъждан два пъти. Първата присъда е на Районен съд в гр. Прага, Република Чехия, която е призната и приета за изпълнение с определение на Софийски градски съд, влязло в законна сила на 19.12.1994г. С нея е осъден на лишаване от свобода за срок от две години. Освободен е условно предсрочно на 27.04.1995г. Второто осъждане е за осъществена през 2008г. измама. Варненският районен съд го е осъдил на лишаване от свобода за срок от шест месеца, като изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 16.05.2013г. Молбата за съдебна реабилитация е депозирана пред Варненския районен съд, който е прекратил производството по делото и го е изпратил на СГС, като се е позовал на разпоредбата на чл.433 ал.2 от НПК. ВКС, в настоящия съдебен състав, констатира, че правилно е становището на Софийски градски съд. И в справката за съдимост и в молбата за реабилитация е посочено, че по първата присъда на 20.05.1998г. за М. е настъпила реабилитация на основание чл.86 ал.1 т.2 от НК. Без данни за изпитателния срок, определен при условното предсрочно освобождаване е невъзможна проверка на точността на посочената дата, но с оглед обстоятелството, че М. няма други присъди, извън цитираните две, както и поради това, че още при пристигането му в България вече е бил изтърпял година и пет месеца лишаване от свобода по присъдата на РС-Прага, вън от съмнение е обстоятелството, че през 1998г. действително е настъпила реабилитация по право. Последиците от двата вида реабилитация са идентични, поради което за осъденото лице липсва правен интерес от постановяване на съдебна реабилитация по първата присъда. Предметът на частното производство следва да се ограничи до преценка на предпоставките по чл.87 от НК за второто осъждане. Подсъдността по чл.433 ал.2 от НПК при няколко присъди се определя като не се вземат предвид присъдите, за които вече е настъпила реабилитация по право. /В този смисъл виж Опр. № 63/79 ІІ н.о. ВС/. По изложените съображения делото следва да бъде възложено на РС-гр. Варна. Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 от НПК, съдът