Определение № 162 от 18.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 138/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. В. Т. против определение на тричленен състав на Върховния касационен съд № 701 от 18.12.2009 год. по ч. гр. д. № 716/2009 год., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на Г. В. Т. срещу определение № 2* от 07.09.2009 год. по гр. д. № 2303/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено определение от 14.07.2009 год. по гр. д. № 8131/2009 год. на Пловдивския районен съд, с което по молба на жалбоподателя е било допуснато обезпечение на предявения му против В. И. П. иск за промяна на родителските права по отношение на малолетното дете А чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 196/2008 год. на частен съдебен изпълнител Н. В. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество частна жалба е неоснователна. Съдът оставил без разглеждане частната касационна жалба по съображения, че обжалваното определение не попада в кръга определения по т. 1 и т. 2 на чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като определението има привременен характер и не прегражда производството по делото, поради което подлежи на двуинстанционен контрол. Извода на съда, че обжалваното определение подлежи на двуинстанционен контрол е правилен, но не защото определението не е от кръга на посочените по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Доколкото с определението се разрешава по същество друго производство, каквото е обезпечителното производство, то обжалването му е предвидено на посоченото основание. Определението е постановено по реда на чл. 395, ал. 2 ГПК, като въззивният съд се е произнесъл по жалба на едната страна срещу допуснато обезпечение. Съгласно чл. 396, ал. 1 ГПК определението по обезпечаване на иска може да се обжалва с частна жалба. Посочената разпоредба е аналогична на чл. 315, ал. 1 ГПК (отм.), затова следва да се прилага т. 6 на ТР № 1/2001 год. по гр. д. № 1/2001 год. на ОСКГ на ВКС, според която определението подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато определението е постановено за първи път от въззивен съд. В случая редът за обжалване е изчерпан с обжалваното определение, с което е проверена правилността на определението за обезпечаване постановено от първоинстанционния съд, поради което частната касационна жалба е била недопустима и правилно е оставена без разглеждане. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.