Определение № 202 от 22.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 594/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК. „ДЗИ - Общо застраховане“ АД чрез юрисконсулт Р. И. обжалва определение № 4201/19.12.2019 г. по гр.д. 1629/19 г., Апелативен съд - София, ГК, 7 състав, с което е оставено без разглеждане искането й за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските и присъждане на направените разноски за заплатено възнаграждение на вещо лице в размер на 250 лв. Подробно излага съображения, че искането не може да е недопустимо, защото в последното по делото заседание е задължен да внесе 250 лв по сметка на САС - възнаграждение на вещо лице за изслушано в това заседание заключение на вещо лице. Счита, че не може да представи списък за разноски по чл. 80 от ГПК с оглед конкретните факти. Моли да се отмени определението, да се приеме за допустимо и да се присъдят разноските. Ответниците по частната жалба С. С. Ф., И. П. Ф., Ж. П. Ф., И. П. Ф. чрез адв. П. К. оспорват частната жалба. Считат, че искането е неоснователно. Правилно съдът бил приел, че не е представен списък по чл. 80 от ГПК от страна на ответника, поради което и съгласно указанията, дадени в ТР 6/2013 г. молбата следвало да се остави без разглеждане. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е в срок. Съобщение с препис от определението е получен частния жалбоподател на 13.01.2020 г. Частната жалба е подадена на 16.1.2020 г. Следователно е подадена в срока по чл. 275 от ГПК. С обжалваното определение Апелативен съд [населено място] е оставил без разглеждане като процесуално недопустима писмената молба на „ДЗИ Общо застраховане“ АД, с която се иска изменение на постановеното решение по делото № 2300 от 21.10.2019 г. Съдът е приел, че в случая не става въпрос за допълване на решението, тъй като съдът бил се произнесъл по разноските и е присъдил юрисконсултско възнаграждение на „ДЗИ Общо застраховане“ АД в размер на 100 лв. Това обуславяло извод, че решението подлежи само на изменение. Процесуална предпоставка за изменението на решението било представянето на списък с разноски по чл. 80 от ГПК. Настоящият съдебен състав установи, че действително постановеното съдебно решение съдържа произнасяне на въззивния съд по отношение на направените пред него разноски като е присъдил юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна. Действително няма представен списък по чл. 80 от ГПК. Но има формулирано искане в отговора на частната жалба. Формално погледнато въззивният съд е приложил нормата на чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 80 от ГПК съгласно разясненията в Тълкувателно решение 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Но не е отчел конкретното проявление на фактите. В разпоредително заседание на 10.04.2019 г. въззивният съд е приел, че е необходимо изслушване на САТЕ като е уважил искане на въззивниците за допускането й. Постановил е, че разноските за експертизата в размер на 150 лв следва да се заплатят от бюджета на съда и вещото лице М. следва да започне работа веднага. Насрочено е заседание за 30.9.2019 от 13:30 ч. В открито съдебно заседание на тази дата е прието заключението на вещото лице като е прието, че на вещото лице М. следва да се изплати възнаграждение в размер на 250 лв, от депозит, който да бъде внесен от „ДЗИ Общо застраховане“ АД в 3 дневен срок от заседанието. В това заседание е приключено съдебното дирене и е даден ход по същество. Не е представен списък с разноски. Но на 04.10.2019 г. е депозирана молба с представено платежно нареждане за превод към бюджета на сумата. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед конкретните факти по делото, въззиваемата страна не е била в състояние да спази изискването и представи списък с разноски към момента на приключване на съдебното заседание, тъй като такива разноски към този момент все още не са били напревани. „ДЗИ Общо застраховане“ АД е изпълнил задължението си, така както е вменено от съда. Право на разноски имат страните само когато са ги направили, преди да ги направят и да имат доказателства, които да представят, страните нямат право на разноски. Ето защо в конкретния случай, следва да се приеме, че като е възложил на въззиваемата страна разноските в момента преди, но със срок след приключване на съдебното дирене, то страната не е била във възможност да представи списък, с направените разноски по чл. 80 от ГПК. Представеното по-късно банково бордеро, обаче не може да я лиши от разноски с оглед разпределение на отговорността с оглед изхода на спора пред въззивния съд. В случая съдът е следвало по-рано да определи разноски в необходимия размер, за да може въззиваемата страна да представи доказателства за сторените разноски. Като не е изпълнил задълженията си, въззивният съд е лишил страната от възможност да претендира разноските, които извършва с оглед осъществяване на защитата си. В случая следва да се приеме, че макар и да се е произнесъл по искането за разноски, съставляващи една част от дължимите разноски, със самото решение, то на въззиваемата страна следва да се даде възможност да се разгледа искането й за сторените по разпореждане на съда разноски като искане за допълване на решението, при липса на произнасяне на въззивния съд по разноските като не се прилага изискването на чл. 80 от ГПК, тъй като не става въпрос за изменение на решението, а за допълването му с оглед изпълнение на задължението за внасяне на възнаграждение за вещо лице след приключване на устните състезания пред въззивния съд и невъзможност този разход се включи в списък към момента на приключване на устните състезания. По изложените съображения ще следва да се отмени определението на Апелативен съд - София и делото да се върне за произнасяне по разноските съобразно изхода на спора. Върховният касационен съд на Р България