Определение № 8412 от 11.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1717/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма “Региони в растеж” 2014 - 2020 г., подадено чрез процесуален представител, за изменение на Решение № 5538 от 28.05.2025 г. по адм. дело № 1717/2025 г. на Върховния административен съд, Седмо отделение, в частта за разноските. Искателят твърди, че съдът не е взел предвид възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от ответната страна, направено с депозираната на 03.04.2025 г. молба. Излага, че присъдените разноски в размер на 9 600,00 лв. за касационната инстанция са прекомерни, тъй като производството по настоящото дело не са отличава с фактическа и правна сложност, както и извършените пред съда процесуални действия, които да обосноват присъждане на адвокатско възнаграждение еднакво на това, присъдено на първа инстанция, където са проведени четири съдебни заседания и е изслушана съдебно-техническа експертиза. Аргументирайки изводите си с практика на Съда на Европейския съюз, сочи, че съдът не е обвързан с размерите, определени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) (Наредба № 1/2004 г.), като съгласно цитираните решения на СЕС, той е задължен да определи адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от предвидените размери в посочената наредба. Прави искане възражението за прекомерност да бъде уважено, като се редуцира размерът на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, претендирани от Община Петрич. Ответникът по искането - Община Петрич, в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, не изразява становище. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Искането е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, от надлежна страна, поради което искането е допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Производството по адм. дело №1717/2025 г. е приключило с Решение № 5538 от 28.05.2025 г., с което Върховният административен съд е оставил в сила Решение № 3843 от 21.11.2024 г. по адм. дело № 475/2024 г. на Административен съд - Благоевград и е осъдил Министерството на регионалното развитие и благоустройството да заплати на Община Петрич, сумата от 9 600,00 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № 307 от 18.12.2024 г. В депозирана молба от 03.04.2025 г., страната е посочила следното: “Правя възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна юрисконсултско/адвокатско възнаграждение, в случай, че същото не съответства на фактическата и правна сложност на делото, съобразно с тълкуванията на СЕС по дело C-438/22” При тази фактическа установеност претенцията за изменение на съдебното решение в частта за разноските е неоснователна. В съответствие с чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Във връзка с направеното от процесуалния представител на касатора искане, при произнасянето си съдът да вземе предвид практиката на СЕС, преценката за съответствие на претендираното от дадена страна адвокатско възнаграждение с практиката на СЕС следва да се предхожда от надлежно мотивирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, обосновано с конкретни твърдения за липса на фактическа и/или правна сложност на делото. Едва ако съдът счете, че твърденията са основателни и делото не е с фактическа и/или правна сложност, той следва да прецени дали размерът на договореното и заплатено от страната възнаграждение надвишава определените в Наредба № 1/2004 г. размери, а ако е в минималния посочен в нея размер – дали е съобразено практиката на СЕС, включително с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. В случая, изявлението на страната в посочената молба от 03.04.2025 г. е бланкетно, тъй като не се излагат никакви конкретни доводи в насока, каква е действителната фактическа и правна сложност на делото, дали обемът на осъществената процесуална защита от ответната страна съответства на същата или не, като за първи път липса на фактическа и правна сложност на делото и конкретни доводи се излагат след приключване на устните състезания по делото, в искането за изменение на решението в частта му за разноските, което е недопустимо. Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение