Определение № 60683 от 22.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1730/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалба на К. Л. В. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд № 12492 от 15.12.2020 г. по гр.д.№ 3096/ 2019 г., в частта му, в която е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 10381/ 2016 г. и като краен резултат Прокуратура на Република България /ПРБ/ е осъдена да заплати на К. В. 7 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в тревоги, притеснения, грижи във връзка с обвинението в извършване на престъпление от общ характер; негативни емоции и притеснения от обвиненията и това, което предстои за неговия живот, семейство и работа след приключване на производството; негативно отражение на обвинението върху социалното му общуване - семейна и близка среда, претърпени от незаконно обвинение водено срещу него в периода от 06.10.2004 г. до 06.07.2016 г. по НОХД № 2429/ 2011 г. на Софийски районен съд /ДП № ЗМ 253/ 2004 г. на СДВР/ за извършено престъпление по чл.215 ал.2 т.1 вр. ал.1 НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.07.2016 г. до изплащането й, като за разликата до пълния предявен размер от 55 000 лв искът е отхвърлен и е разпределена отговорността за разноските по делото. Ищецът К. В. обжалва въззивното решение в частта, отхвърляща предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над 7 000 лв до 55 000 лв. Претендира допускане на касационен контрол в тази част по правни въпроси, които при условията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС следва да бъдат конкретизирани в следния смисъл: приложима ли е т.11 от Тълкувателно решение по тълк.д.№ 3/ 2004 г., ОСГТК, за определяне на глобално обезщетение за вредите, а не поотделно за всяко деяние, в хипотеза, когато за деянията са водени отделни наказателни производства и искът за обезщетяване на вредите от едното от тях е предявен преди да влезе в сила оправдателна присъда по другото; и длъжен ли е въззивният съд, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение, да прецени всички относими събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и да се съобрази с указанията, дадени с ППВС № 4/ 1968 г. Според жалбоподателя тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът ПРБ не взема становище по касационната жалба на ищеца. Той е подал насрещна касационна жалба, с която обжалва въззивното решение в частта, в която искът е уважен до размер 7 000 лв. Моли решението в тази част да бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправния въпрос за задължението на съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение да извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД и материалноправния въпрос как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, търпени от незаконно обвинение. Счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Ищецът оспорва насрещната касационна жалба, без да взема конкретно становище по поставените в нея като основание за допускане на касационния контрол правни въпроси. Съдът намира жалбата на ищеца за допустима, но искането в нея за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което и насрещната жалба не подлежи на разглеждане по същество. За да уважи отчасти предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че на 06.10.2004 г. срещу ищеца било започнато наказателното производство за извършено престъпление по чл.215 ал.1 НК, взета му била мярка за неотклонение „подписка“. По внесен в съда обвинителен акт било образувано НОХД № 4593/ 2006 г. на Софийски районен съд, по което с присъда от 17.09.2006 г. ищецът бил оправдан. С решение на Софийски градски съд по ВНОХД № 1648/ 2008 г. присъдата била отменена и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Образувано било НОХД № 2429/ 2011 г. на Софийски районен съд, по което с влязла в сила на 06.07.2016 г. присъда ищецът бил признат за невиновен в извършване на деянието. С решение от 20.07.2017 г. по гр.д.№ 4290/ 2016 г. на Софийски градски съд, влязло в сила, на ищеца било присъдено обезщетение в размер 15 000 лв за неимуществени вреди от друго наказателно производство срещу него - за престъпление по чл.339 ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила на 31.03.2014 г. присъда, постановена по ВНОХД 1670/ 2013 г. на Софийски градски съд. В решението по гр.д.№ 4290/ 2016 г. било прието, че обезщетението от 15 000 лева обхваща вредите от претърпения от ищеца стрес, от обостряне на пародонтитно заболяване, от отчуждаването на семейството, от трайна промяна в начина на живот - затвореност, занемареност, загуба на клиенти, както и установената депресивна симптоматика. По настоящето производство не било установено ищецът да страда от „обострен хроничен парадонтит“ /което можело да бъде в резултат на стрес/, а от „гингивит“, което не можело да се дължи на стрес. По време на наказателното производство срещу него той се е чувствал застрашен, изпитвал е напрежение, несигурност, безпокойство, тревожност. Негативните изживявания, които били във връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство, допринесли в съществена степен за неговото психическо състояние в момента, но не били единствена причина за него. И двете водени срещу ищеца наказателни дела били стресогенни фактори, като било невъзможно да се разграничи доколкото преживеният стрес, безпокойство, напрежение от пострадалия се дължат на едното или на другото производство. При тези фактически установявания въззивният съд намерил, че отговорността на държавата за обезщетяване на вредите, причинени на ищеца от обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан, е ангажирана. Ищецът бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ характер по чл.215 ал.1 НК, а наказателното производство срещу него приключило с влязла в сила на 06.07.2016 г. оправдателна присъда. Досежно вредите, които били в причинна връзка с незаконното обвинение, съдът посочил, че взема предвид естествените презумптивни вреди /страх от осъждане, стрес, унижение, накърняване на честта и достойнството от обвинение в престъпление с висока степен на обществена опасност, нарушение в социалните отношения/, както и доказаните по делото по-големи от презумптивните вреди /ограничения в придвижването предвид наложената мярка за неотклонение „подписка“, неблагоприятно отражение на наказателното преследване върху здравословното му състояние, разгласяването на наказателно производство и като следствие изолацията на ищеца от обществото и негативно отражение върху работата му/. Съобразил възрастта на пострадалия, обстоятелството, че обвинението било за тежко умишлено престъпление, че ищецът не е бил признат за виновен в никоя инстанция и продължителността на наказателния процес, която била извън рамките на разумното. От друга страна съдът взел предвид, че паралелно с процесното наказателно производство срещу ищеца било водено и друго, което приключило около две години по-рано. Позовал се на т.11 от Тълкувателно решение по тълк.д.№ 3/ 2004 г., ОСГК, ВКС, според което в такава хипотеза обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние и съобразил, че вече е присъдено обезщетение за вреди в размер 15 000 лв. С тази сума ищецът вече бил обезщетен за повечето от установените в настоящото производство вреди. Това обезщетяване следвало да бъде взето предвид при съобразяване, че по настоящото производство незаконното наказателно преследване продължило с две години повече, през което време ищецът е продължавал да търпи вредите. При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът приел, че справедливо по размер обезщетение за установените вреди е сума от 7 000 лв, в който размер уважил иска, а за разликата го отхвърлил. С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените от касатора - ищец правни въпроси са обуславящи, но нямат претендираното от него значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, такова значение биха имали въпроси, по които няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като по въпросите има установена практика, която не се нуждае от промяна. Т.11 от Тълкувателно решение по тълк.д.№ 3/ 2004 г., ОСГТК, която задължава съдилищата да определят глобално обезщетение за вредите от няколко неоснователни обвинения срещу дадено лице, а не поотделно за всяко деяние, е приложима и когато за деянията са водени отделни наказателни производства. За приложението на тълкуването е без значение кога са предявени исковете за обезщетяване на вредите от отделните производства и дали някои от тях е предявен преди да влезе в сила оправдателна присъда по другото. Когато присъжда обезщетение по иск, предявен въз основа на едно от незаконните обвинения, и в случай, че е установено по делото, че срещу ищеца е имало и други обвинения, този факт е от значение при изследване на причинната връзка и съблюдаване критерия на чл.52 ЗЗД, ако въпросът законни ли са били обвиненията, е вече разрешен с оглед целите на ЗОДОВ /срв. решение № 64/ 26.06.2020 г. по гр.д.№ 3132/ 2019 г., ІІІ г.о., решение № 34/ 15.04.2019 г. по гр.д.N 2821/ 2018 г., ІV г.о. и цитираните в него/. Така установената практика е съобразена при постановяване на обжалваното решение. Въззивният съд е съобразил и установената практика на ВКС, според която при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, търпени от неоснователно предприето наказателно преследване, съдът взема предвид данните за личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния живот, разгласа и публичност, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако има трайно увреждане на здравето - каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването. /вж. решение № 163/ 01.07.2016 г. по гр.д.№ 411/ 2016 г., ІV г.о., решение № 95/ 29.04.2015 г. по гр.д.№ 5462/ 2014 г., ІІІ г.о. и цитираните в тях други актове по същия въпрос/. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди /решение № 11/ 27.01.2014 г. по гр.д.№ 3684/ 2013 г., III г.о./. Това е съобразено от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение, поради което няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол по жалбата на ищеца. Насрещната касационна жалба на ответника в този случай не подлежи на разглеждане /чл.287 ал.4 ГПК/. По изложените съображения Върховният касационен съд