Определение № 8835 от 10.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3438/2026 г.

Производството е по реда на чл.176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е молба от адв. И. Игнатова – АК Разград, като пълномощник на „Сортови семена-98“ АД, за допълване на решение № 8079 от 16.07.2026 г., постановено по адм. дело № 3438/2026 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, в частта относно разноските. Ответната страна – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, надлежно уведомен, не изразява становище по молбата. Върховният административен съд намира молбата за допустима, а разгледана по същество – за основателна. С решение № 8079 от 16.07.2026 г., постановено по адм. дело № 3438/2026 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, съдът е оставил в сила решение № 263 от 13.02.2026 г., постановено по адм. дело 208/2025 г. по описа на Административен съд – Разград. С последното административният съд е отменил по жалба на „Сортови семена-98“ АД Уведомително писмо изх. № 02-170-2600/2070 от 01.06.2025 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта на извършените намаления по Еко-ЗВПП и Еко-НИП за кампания 2023 по заявление с УИН [номер], изпратил е преписката на административния орган за ново произнасяне в отменените части при спазване на дадените указания и в определения срок и е присъдил разноски в полза на дружеството жалбоподател. Настоящият касационен състав, като съобрази, че с решението по делото не се е произнесъл по искането на ответника по касация за присъждане на разноски за производството пред Върховния административен съд, както и като взе предвид изхода на спора, представените доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 евро за адв. И. Игнатова и представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, намира че е налице основанието по чл.176а, ал. 1 от АПК за допълване на решението и присъждане на претендираните от „Сортови семена-98“ АД съдебни разноски за касационното производство. Направеното възражение от страна на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение е бланкетно, т.е. липсва надлежно мотивиране на същото съгласно изискването на чл. 78, ал. 5, изр. първо от ГПК. Въпреки това настоящият състав намира, че то е и неоснователно с оглед размера на договореното възнаграждение, което е под установения в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, както и с оглед вида и характера на производството и извършените процесуални действия от пълномощника на ответното дружеството пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл.176а, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,