Определение № 10538 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10534/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на Д. С. Д. от гр. Сандански, чрез процесуалния му представител адв. Немчева, против определение № 3553 от 25.07.2025г., постановено по адм.д. № 766/2025г. на Административен съд /АС/ - гр. Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу отказ за произнасяне по същество по искане, обективиран в писмо изх. № 9400 – 775/1/ от 25.04.2025г. на кмета на община Сандански и с което определение е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение, като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Излага подробни съображения, че с оспореното писмо е формиран отказ за издаване на акт за разрешаване на изработването на ПУП – изменение на план за регулация по чл. 135 ал. 3 ЗУТ или отказ за произнасяне по същество по искането по негова молба за разрешаване изработването на проект за изменение на плана за регулация за УПИ VII, VIII – 50, IX – 51, 143, X – 52, XI – 53, кв. 5 по плана на [населено място] по негово заявление, като се позовава на чл. 5в ал. 1 ЗУТ за възможността на административния орган да даде еднократно указания за представяне на допълнителни доказателства. Навежда съображения в тази връзка за неправилност на извода на пръвоинстнационния съд, че оспореното писмо няма белезите на индивидуален административен акт, а има само уведомителен характер. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът кметът на община Сандански не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното определение съдът е приел, че оспореното писмо няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, в него няма властническо волеизявление, а има само уведомителен характер, тъй като с него жалбоподателят е бил само уведомен за решението на помощния орган ОЕСУТ. По тези съображения и на основание чл. 159 т. 1 АПК е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определение е неправилно. Административното производството е започнало по заявление вх. № 94 – С – 553 от 19.02.2024г., с което Д. С. Д. е поискал да му бъде разрешено изработването на проект за изменение на плана за регулация относно УПИ VII, VIII – 50, IX – 51, 143, X – 52, XI – 53, кв. 5 по плана на [населено място] на основание § 8 ал. 2 т. 3 ПР на ЗУТ с представен проект в текстова и графична част. С решение № 13 по протокол № 2 от 29.02.2024г. ОЕСУТ при община Сандански е отложил разглеждането на заявлението до отстраняване на следните забележки: в ПУП – ПР да се отразят коректно имотите, които попадат в проектните УПИ и да се представят документи за собственост на всички засегнати имоти. Дадените по този протокол на ОЕСУТ указания са първи такива съгласно чл. 5в ал. 1 ЗУТ. С решение № 12 по протокол № 8 от 03.10.2024г. повторно е отложено разглеждането на заявлението на жалбоподателя до представяне на заявление от всички собственици на имотите. В отговор на така дадените повторно различни указания по чл. 5в ЗУТ, жалбоподателят е депозирал заявление - становище от 02.04.2025г., че е в задължение на общината да издири заинтересовните лица. Въз основа на тези два протокола на ОЕСУТ е издадено оспореното в това производство писмо, с което посочено, че във връзка с подадено от жалбоподателя заявление от 02.04.2025г. във връзка с отлагане на разглеждането на проекта му за изменение на ПУП – ПР за посочени имоти до представяне на заявления от всички собственици на имоти, като заинтересовано лице може да се снабди с документи за собственост от службата по вписвания. С оглед развилото се административно производство и съдържанието на оспореното писмо, както и на съдържанието на обуславящите го решения на помощния орган ОЕСУТ за двукратно отлагане на произнасянето по искането на Донушев, настоящият състав намира, че същото представлява акт по смисъла на чл. 197 АПК, а именно отказ да бъде разгледано по същество отправеното до органа искане по следващите съображения. В случая общината е сезирана с искане за разрешаване на изработването на проект за изменение на ПУП – план за регулация съгласно чл. 135 ал. 3 ЗУТ при заявени основания по § 8 ал. 2 т. 1 ПР на ЗУТ. В производството на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ кметът на общината дължи произнасяне в едномесечен срок от постъпване на заявлението. В случая органът констатира нередовност на заявлението и в съответствие с чл. 5в, ал. 1 ЗУТ на заявителя е указано да отстрани същите, съобразно решението 13 по протокол № 2 от 29.02.2024г. Тези указания са изпълнени частично от заявителя. На последващите втори указания съответни на решението 12 по протокол № 8 от 03.10.2024г. жалбоподателят със заявление от 02.04.2025г. посочва, че не дължи изпълнението им, тъй като то е в патримониума на общината. Съгласно чл. 5в ал. 1 ЗУТ административният орган има право еднократно да изисква отстраняване на нередовности или допълнително представяне на доказателства. По аргумент от чл. 5в ал. 2 на ЗУТ при неотстраняване на нередовностите или непълното им отстраняване, административният орган е задължен да прекрати производството. Смисъла на разпоредбата е при наличие на прекратяване заявителят да може да се защити по съдебен ред. В случая с оспореното писмо е заявено на жалбоподателя, че преписката му е повторно отложена до представяне на нови изисквани от органа доказателства. Поради и това с оспореното писмо представлява акт по смисъла на чл. 197 АПК, а именно отказ на административния орган да се произнесе по съществото на искането на заявителя. Като е достигнал до различен извод първоинстаннционния съд е постановил оспореното определение в противоречие със закона. По изложените съображения оспореното определение следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасянето на съда по реда на чл. 197 и следващите от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 1 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение