Определение № 2 от 06.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1963/2014 г.

Производството е по чл. 351, ал. 5 от НПК. Обжалвано е разпореждане от 10.11.2014 г., постановено по ВНЧХД № 228/2014 г. от Окръжен съд – Благоевград, с което е върната касационната жалба на С. С. Д. – частен тъжител, подадена против решението по посоченото дело. В жалбата се сочи, че съдебният акт, срещу който жалбоподателят е подал жалба, подлежи на касационна проверка, тъй като по съществото си е нова присъда по смисъла на НПК. Прави се искане за отмяна на постановеното разпореждане. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбата и материалите по делото, намери следното: С въззивното решение, срещу което е депозирана касационната жалба на частния тъжител Д., първоинстанционната присъда, постановена по НЧХД № 1264/2013 г. от РС – Благоевград, е била изменена в гражданската част, като предявеният граждански иск е уважен до размера на 50 лева, а в останалата част присъдата е потвърдена. Разпоредбата на чл. 336, ал.1 от НПК определя, че въззивният съд постановява нова присъда, когато се налага: да се приложи закон за по – тежко наказуемо престъпление, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция; да се осъди оправдан подсъдим, ако е имало съответно обвинение в първата инстанция; да се оправдае подсъдим, осъден от първата инстанция. Иначе казано, в случаите, когато въззивният съд потвърждава присъдата в наказателната й част и изменя същата в гражданската част на основание чл. 337, ал. 3 от НПК, съдебният акт не представлява нова присъда по чл. 336, ал.1 от НПК, поради което не попада в обхвата на чл. 346, т. 2 от НПК и касационното обжалване е недопустимо, както правилно е прието с обжалваното разпореждане. Предвид изложеното и на основание чл. 351, ал. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение