Решение № 7851 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3368/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на „МБАЛ СВЕТИ ПАНТАЛЕЙМОН ПЛЕВЕН" ООД гр. Плевен против решение № 260/27.01.2026 год. постановено по адм. дело № 785/2025 год. по описа на Административен съд Плевен в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на санкции № РД-08-1671/10.09.2025 год. на директора на РЗОК Плевен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се твърдения, че изводът на съда за наличие на повторност е неправилен. Прави се искане съдът да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с което да уважи първоначалната жалба. Ответникът по касационната жалба директорът на РЗОК Плевен чрез юрисконсулт Владинска в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 260/27.01.2026 год. по адм. дело № 785/2025 год. Административен съд Плевен е отхвърлил жалбата на „МБАЛ СВЕТИ ПАНТАЛЕЙМОН ПЛЕВЕН" ООД срещу т. 2 от Заповед за налагане на санкции № РД-08-1671/10.09.2025 год. на директора на РЗОК Плевен и е отменил по жалба на лечебното заведение т.1 от същата заповед. Присъдил е разноски. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението в обжалвата част е правилно. При извършена проверка на лечебното заведение съгласно Заповед № РД-08-1485/11.08.2025 год. е установено, че пациентка е лекувана в Клиника по ортопедия и травматология с ИЗ № 3761/2025 год. по КП № 212 с окончателна диагноза “Херния дискалис Л4-Л5 декстра“. Контролните органи установили, че по време на хоспитализацията е извършен консултативен преглед от невролог като същият не е документиран в ИЗ, т.е. не са спазени изискуемите реквизити на издадената при дехоспитализация епикриза. Това е квалифицирано като нарушение на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО във връзка с чл.322, ал.3, т.7 то НРД за МД 2023-2025 год. Издадена е процесната заповед, с която по т.2 е наложена санкция финансова неустойка в размер на 600 лева на основание чл.455, ал.4 вр. ал.3 вр. чл.454 от РНД за МД 2023-2025 год. в условията на повторност /заповед №РД-08-872/09.05.2025 год. влязла в сила на 08.06.2025 год./ От събраните по преписката доказателства първоинстанционният съд е установил, че на пациента е бил извършен консултативен преглед от невролог, който преглед е отразен в декурзус от 20.07.2025 год. и в ИЗ, но не и в епикризата, което представлява нарушение на чл.322, ал.3, т.7 от НРД за МД за 2023-2025 год. Съгласно този текст при дехоспитализация изпълнителят на БМП предоставя на пациента епикриза с машинен текст, която се издава в три еднообразни екземпляра, подписва се от пациента, или от членовете на семейството му, или от придружаващите го лица като епикризата съдържа следните реквизити т.7 консултативни прегледи. Съдът е приел, че органът правилно е квалифицирал извършеното нарушение по чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО, тъй като епикризата е част от документирането по клиничната пътека, а клиничната пътека съгласно определението по чл.317 от НРД за МД за 2023-2025 год. е система от изисквания и указания за поведение на различни видове медицински специалисти при изпълнението на определени по вид и обхват дейности по отношение на пациенти със заболявания, изискващи хоспитализация и непрекъснат болничен престой не по-кратък от 48 часа. Издаването на епикриза и попълването й с изискуемите реквизити дава информация за медицинското състояние на пациента към момента на изписването му и свидетелства за резултата от положените от лечебното заведение болнични грижи, т. е. за резултата от оказаната медицинска помощ, като по този начин пациентът ще се информира за актуалното си медицинско състояние. В случая налице е именно непосочване в епикризата на консултативен преглед с невролог. Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователно възражението на лечебното заведение относно „повторността“ на извършеното нарушение. Изложил е мотиви, че нормата на чл.455, ал.3 вр. ал.4 от НРД за МД за 2023-2025 год. е правилно приложена. В конкретния случай е налице повторност на нарушението съгласно легалната дефиниция на понятието дадено в §1, т.3 от ДР на НРД за МД за 2023-2025 год. Административен съд Плевен правилно е установил фактическата обстановка по спора. Проверяваният съдебен акт в обжалваната част е обоснован и постановен при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. Направеният извод от съда за законосъобразност на т.2 от Заповед за налагане на санкции № РД-08-1671/10.09.2025 год. на директора на РЗОК Плевен е правилен. Административният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Атакуваният съдебен акт в обжалваната част се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. При правилно установена фактическа обстановка правилен е изводът на първоинстанционният съд, че е налице нарушение на чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО във връзка с чл.322, ал.3, т.7 от НРД за МД за 2023-2025 год. Изложените аргументи в касационната жалба не могат да обосноват различни правни изводи от тези формирани от органа и от първоинстанционния съд, още повече, че същите са идентични с тези наведени с първоинстанционната жалба, по които административният съд се е произнесъл и мотивирано ги е отхвърлил като неоснователни. Като е приел, че т.2 от Заповед за налагане на санкции № РД-08-1671/10.09.2025 год. на директора на РЗОК Плевен представлява материално законосъобразен административен акт и е отхвърлил подадената жалба срещу т.2 от същия като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което съдебното решение в обжалваната част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото за касационната инстанция. Следва да се осъди „МБАЛ СВЕТИ ПАНТАЛЕЙМОН ПЛЕВЕН" ООД да заплати на РЗОК Плевен разноски за касационната инстанция в размер на 102, 25 евро за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,