Определение № 2179 от 16.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 2569/2025 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2, вр. с чл.248 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Булгар Минерали–Стрелча“ АД-в несъстоятелност срещу решение № 249/17.09.2025 г. по в.т.д. № 527/2024 г. на Апелативен съд - [населено място] в частта, с която е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на основното решение на въззивния съд в частта за разноските. Сочи се в частната жалба, че въззивният съд не се е съобразил с изложените в частната жалба доводи за липса на доказателства ответникът „Ватия Холдинг“ АД да е заплатил адвокатско възнаграждение от 43 200 лв. в полза на адвокатско дружество „Брага и партньори“. Поддържа се от частния жалбоподател, че в представеното пред първоинстанционния съд банково извлечение от 30.07.2020 г. като основание на извършения паричен превод по сметка на адвокатското дружество е посочена фактура № [ЕГН]/23.07.2020 г., която не е представена по делото. Не е налице съвпадение между посочената дата в сключения между ответника и адвокатското дружество договор за правна помощ и съдействие и датата на издаване на фактурата, а съвпадението на сумата не може да се тълкува в смисъл, че плащането е по посочения договор. В договора е уговорено адвокатско възнаграждение за адвокатска защита по две дела, поради което може само да се гададе дали сумата 43 200 лв. е платена по процесното дело. Иска да се отмени решението в обжалваната част и да се измени основното решение в частта, с която са присъдени в полза на „Ватия Холдинг“ АД разноски за разликата над 466 лв. до 29 266 лв. Ответникът „Ватия Холдинг“ АД е подал отговор, с който оспорва частната жалба с довода, че макар и в банковото извлечение да не е посочен договорът за правна защита и съдействие от 17.07.2020 г. като основание за плащане, след като уговорената в него сума е платена в срок и по банков път, е платено адвокатското възнаграждение за защита по процесното дело. Сочи се, че в договора за правна защита и съдействие от 07.07.2020 г. е уговорено, че ответникът дължи на адвокатско дружество „Брага и партньори“ адвокатско възнаграждение за защита по т.д. № 94/2020 г. на Окръжен съд –гр.Пазарджик в размер на 21 600 лв. и по т.д. № 95/2020 г. на Окръжен съд –гр.Пазарджик в размер на 43 200 лв., а на 29.07.2022 г. е платена по банков път сумата от 43 200 лв., която съвпада по размер с размера на уговореното адвокатско възнаграждение за защита по т.д. № 95/2020 г. Частната жалба е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на апелативния съд – чл.248 ал.3 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да се разледа по същество. С решение № 136/07.05.2025 г. по в.т.д. № 527/2024 г. на Апелативен съд [населено място], поправено по реда на чл. чл.247 ГПК с решение № 249/17.09.2025 г. с оглед изхода на делото пред въззивната инстанция ищецът „Булгар Минерали–Стрелча“ АД-в несъстоятелност е осъден да плати на ответника „Ватия Холдинг“ АД разноски за първоинстанционното производство в размер на 29 266 лв., като в мотивите на въззивното решение е прието, че ответникът е платил адвокатско възнаграждение в размер на 43 200 лв. С решение № 249/17.09.2025 г. по в.т.д. № 527/2024 г. на Апелативен съд [населено място] в обжалваната част, която има характер на определение, молбата на ищеца по чл.248 ГПК е отхвърлена. Прието е, че е представен договор за правна защита и съдействие от 17.07.2020 г., сключен между „Ватия Холдинг“ АД и адвокатско дружество "Брага и партньори", в който е уговорено адвокатско възнаграждение по т.д. № 95/2020 г. на ОС Пазарджик /прекратено и преобразувано в т.д. 203/2023 г. на ОС-Пловдив/ в размер на 43 200 лв. с включен ДДС, платимо по банков път в седмодневен срок от сключване на договора, а от представеното банково извлечение се установява, че ответникът е превел по сметка на адвокатското дружество сумата от 43 200 лв. Разяснено е от въззивната инстанция, че след като сумата е платена по банков път в уговорения срок, следва да се приеме, че е заплатено адвокатското възнаграждение за защита по т.д. № 95/2020 г. на ОС Пазарджик /преобразувано в т.д. № 203/2023 г. на ОС-Пловдив/, макар и като основание на плащането да е посочена фактура. С оглед на въведените в частната жалба доводи спорният в настоящото производство въпрос е дали с извършеното от „Ватия Холдинг“ АД по банков път плащане на сумата от 43 200 лв. по сметка на адвокатско дружество "Брага и партньори" е платено адвокатското възнаграждение, уговорено за адвокатска защита по т.д. № 95/2020 г. на ОС Пазарджик /преобразувано в т.д. № 203/2023 г. на ОС-Пловдив/. С представения пред първоинстанционния съд списък по чл.80 ГПК е приложен договор за правна защита и съдействие от 17.07.2020 г., в който е уговорено, че дължимото от ответника „Ватия Холдинг“ АД адвокатско възнаграждение на адвокатско дружество "Брага и партньори" за процесуално представителство и защита по т.д. №95/2020 г. на ОС Пазарджик /преобразувано в т.д. 203/2023 г. на ОС-Пловдив/ възлиза на 43 200 лв. и следва да се плати по банков път в седемдневен срок по банкова сметка на адвокатското дружество N [банкова сметка]. С този договор е уговорено адвокатско възнаграждение за защита по т.д. № 94/2020 г. на Окръжен съд –гр.Пазарджик в размер на 21 600 лв. В представеното отново със списъка по чл.80 ГПК извлечение от 30.07.2020 г. от банкова сметка на адвокатското дружество N [банкова сметка] е удостоверено, че на 28- 29.07.2020 г. „Ватия Холдинг“ АД е превело сумата от 43 200 лв., а като основание за плащането е посочена фактура № [ЕГН]/23.07.2020 г. При тези факти настоящият състав на касационния съд приема, че уговореното адвокатско възнаграждение за защита по процесното дело е било платено от ответника, макар и в банковото извлечение като основание за плащане да е посочена фактура № [ЕГН]/23.07.2020 г., която не е представена. На първо място следва да се спомене, че фактурата не представлява основание за пораждане на задължение, респ. за плащане с оглед негово погасяване. Основанието за пораждане на задължението е договорното правоотношение, а основанието за плащането е изпълнението на породеното по него задължение. В този смисъл касационният съд намира, че основанието за възникване на правоотношението между ответника „Ватия Холдинг“ АД и адвокатско дружество "Брага и партньори " е доказано – договор за правна защита и съдействие, по който адвокатско дружество "Брага и партньори " е поело задължение да осъществи процесуално представителство и защита на ответника по т.д. № 95/2020 г. на ОС Пазарджик /преобразувано в т.д. 203/2023 г. на ОС-Пловдив/. Между страните по този договор не се спори, че ответникът с плащането от 29.07.2020 г. е погасил задължението си за плащане на адвокатско възанграждение от 43 000 лв. по процесното дело. В банковото извлечение е удостоверено, че по посочената в договора банкова сметка по нареждане на ответника е била преведена на 28-29.07.2020 г. сумата от 43 000 лв. – на колкото възлиза размерът на уговореното адвокатско възнаграждение за защита по процесното дело, поради което при липса на данни за друг сключен между ответника и адвокатското дружество договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорено адвокатско възнаграждение от 43 000 лв., касационният съд намира, че с процесното плащане ответникът е погасил задължението си по договор за правна защита и съдействие от 17.07.2020 г. и е заплатил адвокатското възнаграждение по процесното дело. С оглед на изложеното касационният съд намира, че решението на апелативния съд в обжалваната част, която има характер на определение, следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд