Определение № 13580 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11375/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 200, ал. 2 АПК. Образувано е по частна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ - София чрез пълномощника му гл. юрк. Калоферова срещу определение № 21163/24.10.2024 г., постановено по адм. дело № 10166/2024 г. по описа на Административен съд София -град, с което е отменено Решение за отказ за разглеждане на Искане за прихващане или възстановяване с вх. № П-29002922233514/19.01.2023 г., издадено от орани по приходите в ТД „Големи данъкоплатци и осигурители“ на НАП, потвърдено с Решение № 686/21.05.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София. Частният жалбоподател излага доводи за необоснованост и неправилност на оспорения съдебен акт, като постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията за неправилност на обжалваното определение са изложени в частната жалба, с която се иска отмяна на определението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по частната жалба - „Йеттел България“ ЕАД чрез процесуалните си представители адв. Терзиева и адв. Тодоров в депозиран по делото писмен отговор излагат доводи за недопустимост и неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че частната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото пред настоящия съдебен състав следва да бъде прекратено поради следните съображения: Производството пред АССГ е било по реда на раздел Четвърти на АПК, озаглавен „Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт“ - чл. 197 - 202 АПК. Пред директора на Дирекция „ОДОП“ – София „Йеттел България“ ЕАД е подал жалба, с която е оспорил Решение за отказ за разглеждане на Искане за прихващане или възстановяване № П-29002922233514/19.01.2023 г., издадено от орани по приходите в ТД „Големи данъкоплатци и осигурители“ на НАП, с което се претендира възстановяване на данък върху добавена стойност върху несъбрани от дружеството вземания по издадени фактури към клиенти за 2018 г. С решение № 686/21.05.2024 г. директора на Дирекция „ОДОП“ - София е потвърдил Решение за отказ за разглеждане на Искане за прихващане или възстановяване № П-29002922233514/19.01.2023 г. Така постановеното решение е оспорено от „Йеттел България“ ЕАД и с обжалваното определение първоинстанционният съд е отменил изричния отказ № П-29002922233514/19.01.2023, потвърден с решение № 686/21.05.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София и е върнал преписката за постановяване на административен акт по същество. Върховен административен съд, Осмо отделение е сезиран с частна жалба на директора на Дирекция „ОДОП“ – София, която, както се посочи по-горе е процесуално недопустима. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 АПК посочва кои са страни в административното производство и това могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения. Това обаче не означава, че законодателят не е предвидил изключение от това общо положение, като се има предвид, че цитираната правна норма намира своето място в Дял Първи на АПК „Общи положения“. Такова изключение се съдържа в чл. 200, ал. 2 АПК и според който постановеният в производството по реда на глава десета, раздел Четвърти - чл. 197 и сл. от АПК съдебен акт, може да се обжалва единствено от страните, участващи в административното производство. В този случай директорът на Дирекция „ОДОП“ – София не е страна, а решаващ орган в административното производство, който се е произнесъл по подадена жалба против издадения отказ да се разгледа искане за прихващане или възстановяване, подадено от „Йеттел България“ ЕАД. Тази разпоредба изключва решаващия административен орган да обжалва определението на първоинстанционният съд, с което е отменен отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт, в случая акт за възстановяване на данък върху добавена стойност върху несъбрани от дружеството вземания по издадени фактури към клиенти за 2018 г., поради което той не притежава активна процесуална легитимация за обжалване. В този смисъл е и даденото задължително разрешение с тълкувателно решение №2/24.03.2021г. на ОСС на първа и втора колегии на ВАС по т.д. №10/2019г. Предвид гореизложено следва да се приеме, че частният жалбоподател няма качеството на страна и затова жалбата му е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по настоящето дело пред ВАС, Осмо отделение следва да бъде прекратено. В този смисъл и определение № 4199/01.04.2021 г. по адм. дело № 7806/2020 г. на петчленен състав на ВАС – първа колегия. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение