Определение № 3465 от 26.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2839/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, именована въззивна, подадена от М. С. С. от [населено място], община Перник, против Определение № 258/09.02.2026г., постановено по адм. дело №611/2025г. по описа на Административен съд – Перник. Жалбоподателят счита оспореното определение за неправилно и желае същото да бъде отменено, а производството върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Столична Дирекция на вътрешните работи, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която оспорения съдебен акт се явява неблагоприятен. Разглеждайки я по същество, съдебният състав намира частната жалба за неоснователна. Като излага следните съображения: Производството пред АС – Перник е започнало след изпращане на исковата молба от Районен съд Перник по компетентност. Първоинстанционният съдебен състав възприел исковата молба като нередовна и дал указания за отстраняване на констатираните от него слабости. Част от тях, обективирани в Разпореждане №9/05.01.2026г. включват изискване за уточнение на обстоятелството кой е източникът на увреждане – дали това е конкретен административен акт – отменен по надлежен ред като незаконосъобразен, дали е неоспорен такъв, но сочен за нищожен или се касае за конкретно незаконосъобразно действие или бездействие на орган на власт или длъжностно лице при такъв орган. В отговор на дадените указания процесуалният представител на ищеца изрично посочил, че описаните в исковата молба имуществени и неимуществени вреди, за които се търси обезщетение „ произтичат от Заповед №3449/06.10.2024г.“, с която сочи, че му е било отнето СУМПС и са му били свалени табелите. Във връзка с така направените уточнения, съдебният състав с ново Разпореждане №127/22.01.2026г. по същото дело е счел исковата молба за редовна и разпоредил копие от същата да бъдела изпратена на ответника СДВР. От приложените с отговора на ответника доказателства съдебният състав установил, че посочената като източник на уврежданията на ищеца Заповед № 3449/06.10.2024г. не е била оспорена по административен или съдебен ред и не е била надлежно отменена като незаконосъобразна. При така установеното съдебният състав на първоинстанционния съд постановил оспореното Определение С обжалваното определение №258 от 09.02.2026г. АС – Перник е прекратил производството по делото, като приел, че не е установена една от задължителните процесуални предпоставки за допустимост на исковата молба, а именно наличието на административен акт, който е признат за незаконосъобразен, т.е. е бил отменен по надлежния ред или се претендира за нищожен. Обсъдил е наличието на правнорелевантни обстоятелства, последвали издаването на посочената от ищеца заповед, които обосновават отмяната на съответния акт по реда на чл.99, т.2 АПК. Изрично е уточнил, че благоприятните правни последици от установената липса на наркотични вещества не настъпват автоматично, поради което е счел, че сочената като увредила ищеца Заповед не е била отменена, поради което практически не е призната по надлежния ред за незаконосъобразна. Поради изложените съображения е преценил исковата молба за недопустима, като не сочеща наличието на абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане на предявения иск. Определението е валидно, допустимо и правилно. За да бъде разгледан искът за обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ, той следва да бъде основан на твърдения за вреди /имуществени - загуби или пропуснати ползи и/или неимуществени вреди/, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица в тях, както и да отговаря на всички изисквания по чл. 127 и чл. 128 ГПК, приложим на основание чл. 204, ал. 5 АПК. На първо място съдът намира за необходимо да припомни, че правната квалификация на иска не е част от задължителното съдържание на исковата молба, уредено в разпоредбата на чл.127 ГПК, вр. чл.204, ал.5 АПК. Задължението да квалифицира исковата претенция е на съда, на основание разпоредбата на чл.146, ал.1, т.2 ГПК. В тази връзка от уточненията на ищеца съдебният състав достига до извод за това, че в конкретния случай се касае за производство, чиято претенция се основава на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред,, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При изначална липса на отменен административен акт, исковата претенция против юридическото лице, законен представител на администрацията и нейните органи, е недопустима. Не може да бъде основание за обратен правен извод обстоятелството, че от резултата от кръвните изследвания се установявала липсата на наркотични вещества в кръвта му, тъй като от една страна не се излагат твърдения за нищожност на процесната Заповед, а от друга не се излага твърдение същата да е била отменена по реда на чл.99, ал.2 АПК. Действително констатациите за „чиста“ кръвна проба не притежават автоматичен ефект и не освобождават ищеца от изискването на чл.1, ал.1 административният акт, сочен като причинил увреждането да е незаконосъобразен, т.е. да е бил отменен по надлежен ред, каквито твърдения липсват. Още повече, че видно от съдържанието на сочената в исковата молба като незаконосъобразна Заповед №3449/06.10.2024г. ПАМ е била наложена, не за наличие в кръвта на наркотични вещества или техни аналози, а за отказ да бъде изпробван водача, което обстоятелство М. С. не само, че не оспорва, но и лично посочва в исковата молба. Изложеното по-горе и при липсата на съществен елемент, на иска по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, а именно липсата на отменен като незаконосъобразен административен акт, води до правилния извод изведен от първоинстанционния съд, че не е налична положителна предпоставка за предявяване на подобен иск и след като тази слабост не е била своевременно отстранена, правилно същият е прекратил производството и върнал исковата молба, която може да бъде предявена повторно след представяне на доказателства за отмяна на сочения като вредоносен адм. акт или след излагане на твърдения за неговата нищожност, които биха били допустими за проверка в исковото производство, в случай, че Заповедта за налагане на ПАМ не е била оспорена по съдебен ред. Въз основа на изложеното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение