Определение № 3653 от 21.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4698/2023 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 26837/10.03.2023 г., допълнена с молби вх. № 283127/07.08.2023г. и вх. № 14029/07.11.2023г., подадени от А. Б. М. за отмяна на влязлото в сила решение № 262521/16.04.2021г., постановено по гр.д. № 4492/2019г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от А. Б. М. против М. С. Ж. като правоприемник на И. Г. Ж. искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено правото на собственост и предаване на владението на 1/2 ид. ч. от гараж № 5 на [улица] със застроена площ 18.90 кв. м., заедно с 6.53% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място и за признаване за установено правото на ползване и предаване на владението на 1/2 ид. ч. от гараж № 7 на [улица], с площ от 15.62 кв. м., заедно със съответните части от общите части на сградата, построена върху дворно място в [населено място], парцел X.-360 от кв. ......-а по плана на местност „Г. М.“, както и иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 100 300лв. на основание твърдение за неправомерното ѝ получаване съгласно разпределение от 11.12.2018г. от неразрешена според ищцата публична продан върху недвижим имот, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.Сочат се основанията за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал.1, т.1 и 2 ГПК. За да обоснове хипотезата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, молителката е посочила, че в края на 2022г. е установила, че по изп.д. № 711/2015г. е приложено пълномощно с дата 15.05.2017 г., с което съсобственикът й М. М. е упълномощил адв. Г. и адв. сътрудник В.. Молителката уведомила М. за наличието на такова пълномощно и той отрекъл да го е подписвал, като в тази връзка на 06.10.2022г. подписал декларация, че не е подписвал пълномощно от 15.05.2017г., която декларация е заверена нотариално на 03.02.2023г. Сочи, че описите, огледите и въводите по изпълнителното дело са извършени на основание пълномощното от 15.05.2017г., което е съставено, за да осигури и гарантира безпрепятствен достъп до двата гаража. Молителката твърди, че е налице и още едно ново обстоятелство - имотът е придобит по изпълнителното дело от адвокатски сътрудник В. в нарушение чл. 490 ГПК, вр. чл. 185б ЗЗД, като от справка от имотния регистър се установява, че имотът е бил апортиран от В. в търговско дружество, в което той е съдружник с неговата родственица адв. Г. и те са се обогатили неоснователно. Хипотезата на чл. 303, ал.1, т.2 ГПК, молителката обосновава с доводи, че във връзка с пълномощното от 15.05.2017г. очаква да се образува досъдебно производство. В молба вх. № 14029/07-11-2023г. сочи, че са образувани две досъдебни производства /на 30.10.2023г. и на 03.11.2023г./, като първото от тях е във връзка с описаното пълномощно, а второто е за деяния с противоправен характер, извършени от длъжностни лица и касаещи осъждането на молителката да заплати суми на И. Ж.. Молителката се позовава и на процесуални действия на съда по приключилото дело, както и поддържа неправилност на постановените от първоинстанционния и от въззивния съд решения. Изложени са подробни доводи и във връзка с издаването на обезпечителна заповед против нея. Настоящият състав на Върховният касационен съд ,Първо г.о намира, че постъпилата молба за отмяна на влязло в сила решение следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: Производството за отмяна на влязло в сила решение е допустимо само на изрично посочените в чл. 303, ал. 1 от ГПК основания. Задължение на молителя е да изложи фактически твърдения, обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 303, ал.1 ГПК, а ако молбата за отмяна не съдържа надлежни твърдения за наличието на годно основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 - 7 ГПК, същата се оставя без разглеждане, в който смисъл е т.10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС. Молителката се позовава на основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Изложените в молбата за отмяна фактически твърдения не обосновават хипотезата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, съобразно която отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и не са могли да бъдат известни или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Т.е. такива, които са съществували към момента на разглеждане на делото, но въпреки положените усилия страната не е могла да се снабди с тях своевременно преди приключване на съдебното дирене по делото .В случая в молбата не се съдържат твърдения, обосноваващи наличието на ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Наведените доводи за съществуването на пълномощно от 15.05.2017 г. не съставляват твърдения, обосноваващи наличието на ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК – липсва обосновка защо според молителката пълномощното е от съществено значение за изхода на правния спор, разрешен с решението, чиято отмяна се иска. Не съставлява ново доказателство и приложената декларация от М. М., съдържаща изявление, че той не е подписвал пълномощното от 15.05.2017г., тъй като писмени декларации на трети лица за факти, които се сочат като новооткрити, не са допустими писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърденията, касаещи апортиране на недвижим имот в търговско дружество и представените в тази връзка доказателства, също не обосновават хипотезата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, защото сочените нови обстоятелства трябва да са от значение за изхода на спора, разрешен с влязлото в сила решение, а в случая от приложения дружествен договор се установява, че предмет на непаричната вноска е апартамент, а с решението, чиято отмяна се иска, съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 108 ЗС относно два гаража, но не и относно апартамент. В молбата не са изложени и обстоятелства, които да бъдат отнесени към разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Липсват твърдения за влязла в сила осъдителна присъда или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК или споразумение по наказателно дело, установяващи че е налице неистинност на документ, на свидетелски показания или на заключение на вещо лице, които да са обусловили изхода на спора или че е извършено престъпно действие във връзка с решаване на делото. Молителката сочи, че са образувани две досъдебни производства, но фактът на образуване на досъдебно производство не е достатъчен, за да обоснове хипотезата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК - няма постановен акт сред изброените по- горе /влязла в сила присъда или решение по чл.124, ал.5 ГПК/. След като молбата за отмяна не съдържа твърдения за наличието на основанието за отмяна чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, то и същата следва да се остави без разглеждане. Предвид изложеното, съдът намира, че молбата за отмяна не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303, ал. 1, т.1 и 2 ГПК и с оглед разясненията, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС следва да бъде оставена без разглеждане. По съществото си изложените от молителката доводи са такива за неправилност на решението, по които обаче не се дължи произнасяне в производството по чл. 303 ГПК. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение