Определение № 1343 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1929/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М., чрез адв. И. Ю., срещу определение № 4217/31.03.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 1776/23г. от състав на Софийски градски съд, с което е потвърдено определението на СРС с № 1140/11.01.2023г. за връщане на исковата молба и прекратяване на образуваното по нея производството по гр.д.№ 50330/22г. Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Твърди, че подадената искова молба е абсолютно ясна, изпълнил е указанията на съда по редовността й и съдът е дължал разглеждането й по същество. Като основание за касационно обжалване се сочи това на чл. 280, ал.2, предл.3то ГПК – очевидна неправилност, в контекста на твърдението, че отказът да бъде разгледана редовна искова молба е отказ от правосъдие. Насрещната страна по жалбата – ответникът Върховен касационен съд, възразява срещу основанията за допускане на касационно обжалване. Частната жалба е допустима, а по искането за допускане на касационно обжалване настоящият състав съобрази следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, с която Е. М. е предявил иск срещу Върховния касационен съд за заплащане на сума в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва, като обезщетение за неимуществени вреди, търпени в периода 18.08.2020г.- 06.08.2022г. и причинени от бездействието на ВКС да изпълни задължението си да сезира Прокуратурата на Р България за извършени спрямо ищеца престъпления и престъпления срещу правосъдието като препрати на последната погрешно адресираното до ВКС искане на ищеца с вх.№ 6446/2020г. за възобновяване на кнохд № 1018/2019г. по описа на ВКС. С разпореждане от 23.09.2022г. СРС е дал на ищеца следните указания по редовността на исковата молба – да посочи конкретни действия и /или бездействия на служителите на ответника, от които твърди да е търпял сочените вреди и да посочи от кой момент иска присъждане на законна лихва върху обезщетението. С молба от 05.10.2022г. ищецът е посочил, че конкретните действия/ бездействия на ответника, от които търпи вреди, са посочени ясно в исковата молба, а претендира законната лихва от подаване на исковата молба. След процедурата по размяна на книжа първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е нередовна и с разпореждане от 12.12.2022г. е указал на ищеца: 1/ да изложи конкретни твърдения за съдържанието на искането му с вх.№ 644/2020г. – какви действия са поискани от ВКС с него и с какви конкретни действия / бездействия на служители на ответника свързва претендираните вреди и 2/ да изложи ясно какви права, предоставени му от правото на ЕС са били нарушени, предвид обстоятелството, че искът по чл. 2в ЗОДОВ е за защита срещу съществено нарушение на правото на ЕС. С определение от 11.01.2023г. първостепенният съд е приел, че указанията му са изпълнени частично и исковата молба е останала нередовна, тъй като не може да се изведе от твърденията на ищеца основанието на съдебно предявените права, какви конкретни действия/ бездействия на служител на ВКС са в нарушение на правото на ЕС и какви права на ищеца, предоставени му от правото на ЕС са нарушени. С обжалваното определение въззивният съд е споделил необходимостта от дадените указания с разпореждането от 12.12.2023г. и извода за нередовност на исковата молба, направен с първоинстанционното определение, като е приел, че изпълнението на съответните указания е било необходимо за определяне предмета на искането, с което е бил сезиран съдът. При тези обстоятелства касационният съд приема, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради грубо нарушение на процесуалния закон ( чл. 129, ал. 3 ГПК и чл. 7, ал. 1 ГПК ). Всички конкретни обстоятелства, на които се основава исковата претенция на ищеца са ясно посочени още с исковата молба т.е. тя е отговаряла на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Ищецът е посочил, че е търпял вреди в точно определен период, определил е размера на търсеното за тях обезщетение, ясно е изтъкнал, че вредите се от бездействието на магистрат от ВКС и в какво се изразява то – в непрепращането на искане с вх. № 6446/2020г., адресирано до ВКС, на Прокуратурата на Р България. Какво е конкретното съдържание на искане вх.№ 6446/2020г. и дали то е наистина такова за възобновяване на наказателно производство, както твърди ищецът, и дали ответникът е имал задължението да препрати това искане на Прокуратурата на Р България са въпроси от съществото на спора. Те нямат отношение към основанието на исковата претенция. Нарушението на правото на ЕС пък няма никакво отношение към заявената от ищеца искова претенция. Нито едно от посочените от него правнорелевантни обстоятелства не предполага основанието на иска да е чл. 2в ЗОДОВ, в каквато насока първоинстанционният съд произволно е дал указания по чл.129 ГПК. Напротив, от ясното изложение в исковата молба следва, че ищецът не търси обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ, което означава, че следва да е приложим реда на чл.7 от Конституцията на Р България вр. с чл. 49 ЗЗД. Съдът следва да информира страните за предоставените им от закона процесуални права и задължения. Когато съдът оставя исковата молба без движение и дава срок за отстраняване на нередовности, той може да приложи последиците на 129, ал. 3 ГПК само ако е дал необходими, ясни и точни указания на страната за всички предоставени й от закона процесуални права и задължения. Когато указанията не са били необходими, няма основание за връщане на исковата молба. В случая, видно и от мотивите на въззивното определение, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на императивното правило на чл. 129, ал. 3 ГПК, като е прекратил производството поради неизпълнение на неточни и излишни указания, дадени по редовна искова молба. Изложеното налага отмяна на обжалваното въззивно определение, в което не е отчетена тежестта на допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение, както и на потвърденото с него първоинстанционно определение. Делото следва да бъде върнато на първата инстанция, която да продължи извършването на съдебно процесуалните действия по разглеждане на предявения иск. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.