Определение № 50192 от 28.09.2023 г. на ВКС по т. д. № 2161/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на всяка от страните, за допълване на решение № 50183/14.07.2023 г. по настоящото дело, с присъждане на разноски за първоинстанционното производство, както следва: в полза на ищеца „Булфарма„ ООД сума в размер на 3 474,72 лева / от платена държавна такса, депозити за експертиза и разноски по обезпечаване на иска / и в полза на ответника и ищец по насрещни искове „Термосист „ ЕООД – сума в размер на 12 427,66 лева, съобразно изхода на спора в касационна инстанция. „Булфарма„ ООД оспорва основателността на молбата на „Термосист„ ЕООД, без конкретни доводи, освен неправилно посочена сума на претенцията. „Термосист„ЕООД не е заявило становище по молбата на „Булфарма„ ООД. За да се произнесе по молбите настоящият състав съобрази следното: „Булфарма„ ООД е предявило против „ Термосист„ ЕООД иск с цена от 340 523,20 лева, отхвърлен на първа инстанция изцяло / поради което с първоинстанционното решение не са присъждани в полза на страната разноски /, уважен на въззивна инстанция, който иск ,с постановеното касационно решение, е отхвърлен за 253 655,15 лева, респ. въззивното решение е оставено в сила за уважаването му до размера от 86 868,05 лева. Претендираните разноски касаят главния иск, като не съизмеряват и платено адвокатско възнаграждение, за да се съобразява и осъществявана / частично успешна / защита на страната по предявените срещу нея насрещни искове на „ Термосист „ ЕООД. Разноските са в общ размер от 14 768,93 лева. Съобразно съотношението между размера на предявената и размера на уважената част от иска / 340 523,20 лева към 86 868,05 лева /, дължимите на „Булфарма„ ООД разноски за първа инстанция възлизат на 3 767,57 лева. Такива не са присъдени с касационното решение. С оглед принципа на диспозитивното начало искането следва да се уважи до предявения размер от 3 474,72 лева. Ответникът „Термосист“ЕООД, наред със защитата си срещу главния, е предявил три обективно съединени насрещни иска, с обща цена 71 373,83 лева. От тях касационно обжалване е допуснато само за иска за 49 055,41 лева, отхвърлен от предходните инстанции и уважен в настоящата изцяло. Претендираните за възмездяване разноски съизмеряват платена държавна такса, депозити за експертизи и възнаграждение за процесуално представителство от адвокат. Доколкото последното не е разграничено за защита само по насрещните искове, а уговорено и за защита срещу главния иск, при определяне на възмездимата част от разноските следва да се съобрази общата стойност на главния и насрещните искове спрямо отхвърлената част от главния и размера на уважения насрещен иск за 49 055,41 лева или съотношението между 411 897,03 лева / от които 340 523,20 лева – размера на главния иск и 71 373,83 лева – размера на насрещните искове / и 302 710,56 лева / от които отхвърлен главен иск за 253 655,15 лева и уважен насрещен за 49 055,41 лева /. Пресметнато пропорционално на общата сума от разходите - 16 719,57 лева, припадащата се на ответника за възмездяване сума от разноски, понесени в първа инстанция, с оглед окончателния изход на спора, възлиза на 12 287,51 лева, до който размер молбата е основателна. С въззивното решение е отменено първоинстанционното, по присъдени в полза на „Термосист“ЕООД разноски за първа инстанция и няма присъдени такива, съобразно изхода във въззивна инстанция, поради което молбата следва да бъде уважена, чрез допълнителен осъдителен диспозитив. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение, на основание чл. 248 ГПК