Определение № 10621 от 09.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8758/2024 г.

Постъпила е частна касационна жалба от „Многопрофилна болница за активно лечение – Велики Преслав“ЕООД със седалище в гр. Велики Преслав, обл. Шумен, чрез адв. Добрева, срещу Определение №688 от 17.05.2024 г. по адм. д. №157/2024 г. по описа на Административен съд – Шумен, с което е оставена без разглеждане жалбата на лечебното заведение против Заповед №РД-02-23 от 10.04.2024г. на Директор на РЗИ – Шумен, допълнена със Заповед№РД-02-29 от 19.04.2024г. на същия Директор и съдебното производство е било прекратено. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна и спорът за законосъобразността на оспорения административен акт да бъде разгледан по същество. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК не са постъпили. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е и основателна. С атакуваното определение състав на първоинстанционния съд е приел, че в случая за лечебното заведение не е налице правен интерес от оспорване на акта на Директор РЗИ – Шумен(основание по чл.159 т.4 АПК), а заедно с това е приел и че актът не подлежи на оспорване(основание по чл.159 т.1 АПК). Настоящият касационен състав не споделя изводите на първостепенния съд. С атакувания акт Директор РЗИ – Шумен е разкрил Териториална експертна лекарска комисия(ТЕЛК) към общинската многопрофилна болница, като в определен от органа срок е задължен управителят на лечебното заведение да предприеме съответни мерки по започване функционирането на новосъздадената към него структура. В акта е посочено, че същият подлежи на обжалване пред административен съд. Преди всичко следва да се отбележи, че съгласно законовата регламентация в чл.105 ал.1 от Закона за здравето(ЗЗ) ТЕЛК се откриват и закриват от директорите на съответната регионална здравна инспекция, съгласувано с министъра на здравеопазването, вкл. и към общински лечебни заведения за болнична помощ, а съгласно следващата ал.2 така създадените комисии са структурни звена към съответното лечебно заведение. С уредбата на вторично ниво на правно регулиране, дадена с Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи(ПУОРОМЕРКМЕ, или Правилника), след последното му изменение с ДВ бр.23/2024г., е предвидено ТЕЛК да се създават и във всички общински многопрофилни болници за активно лечение(чл.10 ал.2 от Правилника), като следващите новели на чл.11, чл.12 и чл.13 посочват как се определя състава им и урежда сключването на договорите с председателите и членовете им. От анализа на тази правна рамка следва да се приеме, че издаденият акт на Директор РЗИ, с който той упражнява предоставената му компетентност да разкрива ТЕЛК в дадено лечебно заведение, представлява индивидуален административен акт, който пряко и непосредствено засяга правната сфера на юридическото лице, тъй като създава(разкрива) структура към него, за дейността на която този правен субект, освен всичко друго, носи и юридическа отговорност(за вредите от издадените незаконосъобразни актове на медицинската експертиза на работоспособността по реда на ЗОДОВ), а съставът на съответната комисия, респ. трудовите договори с председателя и членовете се сключват, изменят и прекратяват от ръководителя на съответното лечебно заведение. В този смисъл правната сфера на лечебното заведение безспорно се засяга от акта на Директор РЗИ, а болницата има право да провери пред съда, дали при разкриването на съответната ТЕЛК издателят му е спазил всички нормативни изисквания за това, вкл. и дали точно са съобразени нормите на първично и вторично ниво на правно регулиране, респ. дали не е налице колизия между някои от тях(каквито твърдения има в жалбата до съда). С оглед на това не могат да се споделят изводите на административния съдия, че актът въобще не подлежи на обжалване, тъй като комисиите са създавали по силата на самия закон(ipso Jure). Не може да се отрече и наличието на пряк и личен правен интерес за общинското здравно заведение от обжалване на издадения акт, на който той е единствен адресат. Консеквентно това обосновава и извода на настоящия съдебен състав – за незаконосъобразност на атакуваното съдебно определение, което следва да се отмени, а делото се върне на първоинстанционния съд – за продължаване на дължимите съдопроизводствени действия по жалбата на лечебното заведение. По тези съображения и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение