Определение № 821 от 27.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 340/2026 г.

Производството e по реда на чл. 229 и сл. от АПК (Административнопроцесуалния кодекс). Образувано е по частна жалба, подадена от С. С. Ч. чрез адв. Е. Пороминска, срещу протоколно определение от 19.12.2025 г., постановено по адм. дело № 11704/2024 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена молбата на С. С. Ч. за освобождаване от заплащане на разноски за експертиза в производството по делото. Частният жалбоподател счита оспорения съдебен акт за неправилен. Твърди, че се касае за три съдебни експертизи, за които е внесла първоначален депозит, но не би могла да поеме окончателното им плащане предвид доходите й, имущественото и здравословното й състояние. Моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго за освобождаване от разноски в производството. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение приема, че частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК, от страна, за която съдебния акт е неблагоприятен и срещу определение, подлежащо на обжалване по чл.229, ал. 1, т. 2 от АПК, поради което частната жалба е процесуално допустима. За да постанови оспореното определение, с което отхвърля молбата от 02.12.2025г на С. Ч. за освобождаване от заплащане на разноски в производството по делото, съдът се позовава на свое определение № 12527/10.04.2025 г по делото, оставено в сила с определение № 6221/10.06.2025 г. по административно дело № 5502/2025 г. на Върховния административен съд. Посочва, че при произнасянето е била взета предвид представената декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от частната жалбоподателка, като към момента на постановяване на това определение, представеното в съдебно заседание от 19.12.2025г експертно решение на ТЕЛК към „КОЦ-Враца“ ЕООД гр. Враца от 21.01.2025 г. вече е съществувало и поради това не се явява ново обстоятелство. С това експертно решение на С. Ч. е определена 60% трайна неработоспособност за срок от три години. Протоколното определение, предмет на настоящия съдебен контрол, е правилно. От данните по делото се установява, че с определение № 283838 30.12.2024г са допуснати и назначени три съдебни експертизи – радиохимична и две съдебномедицински. Определен е депозит за извършването им в размер на 900лв, внесен от частната жалбоподателка С. Ч.. С протоколно определение от 12.03.2025 й е възложено да внесе депозит в размер на 940лв за възнаграждения на вещите лица съобразно представени от тях справки-декларации. С определение № 12527/10.04.2025 г по делото съдът е приел, че не са налице основанията по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на частната жалбоподателка от заплащане на такси и разноски в производство и че тя разполага с необходимите средства да ги заплати, тъй като от декларацията й се установява, че притежава идеални части от недвижими имоти, които не са декларирани от останалите сънаследници - заинтересовани страни по делото. Съдебният акт е оставен в сила с определение № 6221/10.06.2025 г. по административно дело № 5502/2025 г. на Върховния административен съд като е прието, че с оглед декларираните от частната жалбоподателка обстоятелства се предполага възможността да извлича доходи, които да й позволят да заплати сумата от 300 лв - дължима припадаща се част за депозит за вещите лица. В съдебно заседание на 07.05.2025г е определено възнаграждение в пълен размер от 900лв за изготвяне и изслушване двете съдебномедицински експертизи. С протоколно определение от 20.06.2025г е указано на адвокат Пороминска да внесе депозити за възнаграждение на вещите лица по приетите експертизи по 600лв за всяка с указание, че при неизпълнение ще бъде приложен чл.77 от ГПК. С молба от 02.12.2025г С. Ч. заявява искане да бъде освободена от заплащане на разноски по делото, включително за сумите, определени за доплащане на вещите лица по двете изслушани експертизи в частта им над 300лв до пълния размер (по 920лв), както и по отношение на третата експертиза, включително относно поискани повторни и/или разширени експертизи. В съдебно заседание на 19.12.2025г е разяснено от съда, че припадащата се част на всеки от тримата сънаследници от 900лв депозит е 300лв. По делото са налице данни за настъпили нови факти и обстоятелства, които обаче не обосновават извод, различен от този, направен с определение № 12527/10.04.2025 г и протоколно определение от 19.12.2025г по делото. От представената декларация с дата 01.12.2025г е видно, че Ч. получава месечно трудово възнаграждение в размер на 920лв и пенсии в размер на 780лв, притежава и идеални части от три недвижими имота. Действително експертното решение на ТЕЛК е с дата 21.01.2025г, но няма данни за влизането му в сила. Наличието на друго притежавано от молителката имущество, макар и в съсобственост, вече е обсъждано като евентуална възможност да се реализира доход от него. Дали този доход е достатъчен не само за заплащане на разноските по делото, но и за издръжка и лечение, не е доказано от нея. Определеният процент на трайно намалена работоспособност сам по себе си не обосновава причина за различно третиране при достъпа до съд, а подлежи на преценка доколкото увреждането формира допълнителен разход. В случая такъв регулярен разход не е деклариран. Възможността самото влошено здравословно състояние да е пречка за набавяне на доход е изключена в случая предвид декларирането на доход от трудово възнаграждение. По всички изложени доводи е неоправдано частната жалбоподателка да бъде освободена по социални съображения от задължението й за внасяне на разноски за допуснатите експертизи. Анализът на семейното, материално положение и имотното й състояние, съпоставен с определения размер от първоинстанционния съд (указан в съдебно заседание на 19.12.2025г – 300лв) на дължимото от нея възнаграждение за вещи лица, води до извод, че тя разполага с достатъчно средства да го заплати. По силата на националното законодателство правосъдието по административни дела не е безплатна дейност. Затова, само поради вменяване на задължение за заплащане на разноски, за които в случая не се установява прекомерност и/или невъзможност да бъдат заплатени, правото на достъп до съд на частната жалбоподателка не се нарушава. Доводът за различен размер на дължимите суми за разноски от С. Ч.-1840лв, не се потвърждава от данните по делото поради неясните произнасяния на първоинстанционния съд. В неговите правомощия се включва да определи окончателен размер на възнагражденията на вещите лица, да възложи плащането им на съответната задължена страна като посочи точно каква сума следва да бъде заплатена и от кого, включително при необходимост да обезпечи събирането на невнесените разноски по реда на чл.77 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК. Предвид изложените съображения обжалваното определение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,