Определение № 690 от 12.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 927/2018 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на „БАНКА ДСК”АД –гр. София срещу определение № 28 от 04.01.2018 г. по т. дело №6679/2017 г. на САС, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същия жалбоподател срещу определение на съда по несъстоятелността на „Курило Метал” АД, постановено по чл.638 ал.3 ТЗ по съображения,че това определение не подлежи на обжалване. С ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1/2017 [населено място], 03.12.2018 год., постановено по тълк. дело №1/2017 на ОСТК на ВКС, в т.6 са дадени задължителни указания по тълкуването и приложението на закона-чл.638 ал.3 ТЗ по въпроса за това подлежи ли на обжалване определение на съда по несъстоятелността, постановено по чл.638 ал.3 ТЗ в насока, че „н езависимо от правния резултат–разрешаване или отказ да бъде разрешено продължаване на действията по спряното индивидуално изпълнително производство срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, произтичащите от определението правни последици имат значение само за спряното изпълнително производство, а не рефлектират върху самото производство по несъстоятелност, в което то е постановено, съответно не въздействат преграждащо върху развитието на производството по несъстоятелност, т. е. не е осъществена хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид липсата на изрично предвидена в закона обжалваемост на определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ, не е налице и хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК”. Следователно правилно с обжалваното определение, съставът на САС е счел подадената пред него ЧЖ за недопустима. С оглед изложеното, съдът