Определение № 1289 от 06.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 665/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Генов срещу Разпореждане №297 от 14.11.2023 г. на Административен съд (АС) – Кюстендил по к.а.н.д. №254/2023 г. С Разпореждането съдът е оставил без разглеждане искане с вх. №4137 от 30.10.2023 г. от А. Генов за възобновяване на административнонаказателното производство по издаване на Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 6781825 от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Кюстендил и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател сочи, че разпореждането е неправилно. Излага, че за да прекрати производството по делото съдът неправилно е приел, че указанията му за представяне на пълномощно и за уточняване на основанията, въз основа на които се иска възобновяване на административнонаказателното производство, не са изпълнени. С молба от 13.11.2023 г. е представено пълномощно в оригинал, от което е видна представителната власт на адв. Т. Йонев да представлява молителя А. Генов в производството по възобновяване. Самото пълномощно е подписано от легитимна страна – лицето срещу което е издаден ЕФ. В приложеното пълномощно изискванията на чл. 33 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) са изпълнени. Съдът неправилно е приел, че в производството по възобновяване следва да намерят приложение правилата на чл. 93, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), тъй като настоящето производство не е наказателно, а молителят не притежава процесуалното качество на обвиняем. В определението са налице взаимоизключващи се правни изводи. Веднъж съдът е посочил, че в хода на производството следва да се прилагат правилата на НПК (по отношение на пълномощното), а в последствие е счел, че тези правила не следва да се прилагат (по отношение на основанията за възобновяване на административнонаказателното производство). Съдът е следвало да разгледа делото и ако счете, че не са налице основания за възобновяване, да откаже то да бъде възобновено. Предвид изложеното прави искане разпореждането да бъде отменено и делото да бъде върнато на АС – Кюстендил с указания за възобновяване на административнонаказателното производство. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Доколкото в производството пред ВАС по разглеждане на частни жалби не се прилагат правилата на НПК, настоящият състав приема, че е надлежно сезиран от А. Генов чрез адв. Йонев, за когото по делото се съдържа пълномощно, отговарящо на изискванията на чл. 33 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна, но по различни от посочените в нея съображения. За да постанови разпореждането си АС - Кюстендил е изложил, че делото е образувано по искане на А. Генов за възобновяване на административнонаказателното производство по издаване на ЕФ серия К № 6781825 от ОДМВР - Кюстендил. Посочил е, че с Разпореждане № 285 от 30.10.2023 г., на основание чл. 158, ал. 1 във вр. с чл. 228 АПК и чл. 426 НПК във вр. с чл. 84 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), е оставил искането без движение, като е указал на молителя в 7-дневен срок от получаване на съобщението да отстрани конкретно посочени две нередовности. Указал му е да представи оригинално пълномощно за подаване на искането и евентуално съдебно представителство по делото, съдържащо подписите на А. Генов и адв. Йонев с оглед приложението на чл. 93, ал. 2 НПК по препращане от чл. 84 ЗАНН. Указал му е и да посочи конкретно основание за възобновяване на административнонаказателното производство измежду основанията по чл. 70, ал. 2 ЗАНН, с изложение на фактическите обстоятелства за това основание. АС – Кюстендил е приел, че разпореждането е връчено редовно на адресата на 06.11.2023 г. На 09.11.2023 г. от адв. Йонев по пощата е подадена молба, към която е представено в оригинал фигуриращото по делото в копие пълномощно, без подпис на адвоката. В молбата е посочено, че основанието за възобновяване е по чл. 70, ал. 2, т. 7 ЗАНН поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като подробните съображения са изложени в искането по делото. Предвид изложеното АС – Кюстендил е приел, че указанията му, дадени в разпореждането от 30.10.2023 г., не са изпълнени. В оригинала на пълномощното липсва подпис на пълномощника Йонев, което нарушава изискването за редовно сезиране на съда по смисъла на чл. 93, ал. 2 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН. Искането за възобновяване е подадено и подписано от лице без активна процесуална легитимация и при липса на доказателства за надлежно учредена представителна власт по приложимите правила на НПК. Наред с това цитираното в молбата от 09.11.2023 г. основание по чл. 70, ал. 2, т. 7 ЗАНН, с препращане за фактическите обстоятелства към искането, не изпълнява указанията на съда, тъй като в жалбата липсва изложение на конкретните фактически обстоятелства, относими към посоченото основание. Предвид изложеното съдът е оставил искането без разглеждане и е прекратил производството по делото. Разпореждането е неправилно. Правилно с разпореждането си от 30.10.2023 г. АС – Кюстендил е приел, че искането на А. Генов е нередовно и го е оставил без движение. Разпореждането обаче не е редовно връчено. Съгласно чл. 84 ЗАНН доколкото в него няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Доколкото няма особени правила в ЗАНН по разглеждане на предложението за възобновяване, касаещи упълномощаването, приложима в производството пред АС - Кюстендил се явява разпоредбата на чл. 93, ал. 2 НПК, регламентираща, че пълномощното се подписва и от защитника. В случая представеното пред АС – Кюстендил пълномощно е било подписано единствено от упълномощителя – А. Генов. Тъй като в ЗАНН се съдържат правила касаещи основанията за възобновяване, правилно съдът е изискал да се посочи конкретно основание за възобновяване на административнонаказателното производство измежду основанията по чл. 70, ал. 2 ЗАНН (каквото не е фигурирало в жалбата), с изложение на фактическите обстоятелства за това основание и не е приложил НПК. Предвид посоченото неоснователно се явява направеното от частния жалбоподател възражение, че АС – Кюстендил е направил взаимоизключващи се правни изводи досежно приложимостта на правилата на НПК. Доколкото обаче в ЗАНН няма особени правила и относно призоваването, приложими за него се явяват правилата на НПК. Съгласно чл. 180, ал. 1 НПК призовките, съобщенията и книжата се връчват срещу разписка, подписана от лицето, за което са предназначени. Когато лицето отсъства, те се връчват на пълнолетен член на семейството му, а ако няма пълнолетен член на семейството - на домоуправителя или портиера, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение да ги предаде (чл. 180, ал. 2 НПК). Едва когато призовките, съобщенията и книжата са предназначени за лице, което отсъства, и е невъзможно връчването им на лицата по ал. 2, те могат да се връчат и на защитника и повереника, ако те се съгласят да ги приемат (чл. 180, ал. 2 НПК). В случая разпореждането от 30.10.2023 г., с което искането за възобновяване е оставено без движение, е изпратено на А. Генов чрез Т. Йонев и е връчено на 06.11.2023 г. на Р. Методиев – сътрудник на адв. Йонев. Както е констатирал в обжалваното в настоящето производство разпореждане АС – Кюстендил, искането за възобновяване е подадено и подписано от лице без активна процесуална легитимация и при липса на доказателства за надлежно учредена представителна власт по приложимите правила на НПК. Поради това връчването на съобщението чрез адв. Йонев е нередовно, както защото същият не е разполагал с валидна представителна власт по отношение на А. Генов, така и защото не е спазен предвиденият в чл. 180 НПК ред за връчване на съобщението. Наред с това съобщението не е връчено на лице измежду посочените в чл. 180 НПК, а на сътрудник на адвоката. Ето защо, противно на приетото от АС – Кюстендил, не може да се приеме, че разпореждането е надлежно връчено. Съответно – не е започнал да тече посоченият в него 7-мо дневен срок за отстраняване на нередовностите на искането за възобновяване. Предвид изложеното, като е оставил искането на Генов без разглеждане и е прекратил образуваното въз основа на него производство, АС – Кюстендил е постановил разпореждането си в нарушение на процесуалния закон. Разпореждането следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на АС - Кюстендил за надлежно връчване на разпореждането от 30.10.2023 г. и процедиране на съда в зависимост от изпълнение или неизпълнение на указанията, дадени на искателя с посоченото разпореждане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд,