Решение № 188 от 31.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1553/2006 г.

Решение № 188 от 31.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1553/2006 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 218а, ал. 1, буква "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, обн. ДВ. бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г. Н. А. П. от с. К., Ловешка област обжалва решението на Л. окръжен съд, постановено на 21.06.2006 г. по гр. д. № 170/2006 г. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква "в" ГПК (отм.). Моли въззивното решение да бъде отменено и вместо това предявеният от него иск бъде уважен. Ответникът по касационна жалба "И" О. не изразява становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е допустима. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбата срещу решението касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Предявен е иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ. С обжалваното решение, постановено на 21.06.2006 г. по гр. д. № 170/2006 г. Ловешкия окръжен съд, действувайки като въззивна инстанция, е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлил предявения от Н. А. П. против "И" О. иск за сумата 8400 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение по чл. 128, т. 2 КТ за периода м. ноември, 2004 г. до м. декември, 2005 г. като неоснователен. Н. А. е работил по трудов договор на длъжността "мениджър на продукцията", като е получавал уговореното трудово възнаграждение в размер на 590 лв. месечно. Прието е, че трудовото правоотношение между страните не е било прекратявано и продължава да съществува, но от м. ноември, 2004 г. Н. А. не е изпълнявал трудовите си задължения и не е установено да е налице основание да получава уговореното трудово възнаграждение за исковия период. Прието е, че въпреки изявлението на съдружника М. Г., отправено до Н. А. през м. октомври, 2004 г. да излезе в отпуск и след това да не се явява на работа, не е установено след изтичането на времето, през което е бил в отпуск Н. А. да се е явил на работа, но да не е бил допуснат до работното си място. Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно. Изложените в касационната жалба оплаквания за неправилно приложение на разпоредбите на чл. 128 КТ и чл. 127 КТ са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ работодателят е длъжен да заплаща уговореното трудово възнаграждение само за извършената работа. Ако поради някаква причина работникът или служителят не е изпълнявал задълженията си по трудово правоотношение, работодателят дължи различни видове обезщетения с оглед причината, поради която не е бил полаган труд по трудово правоотношение, а в някои случаи неговата отговорност не може да бъде ангажирана, ако неполагането на труд не се дължи на виновно поведение на представител на работодателя. В случая е установено по категоричен начин, че от м. ноември, 2004 г. Н. А. не е полагал труд по трудово правоотношение на длъжността "мениджър на продукция", поради което правилно съдът е приел, че претендираното трудово възнаграждение не може да му бъде присъдено. Неоснователен е изложеният в касационната жалба довод, че следва да бъде ангажирана отговорността на работодателя за изплащане на претендираната сума по причина, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 127 КТ да осигури нормални условия за изпълнение на работата по трудово правоотношение. Отговорността на работодателя, както вече беше отбелязано, действително би могла да бъде ангажирана, ако по делото бъде установено, че работодателят не е изпълнявал насрещните си задължения по трудовото правоотношение, вкл. задължението да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на възложената работа, както и да го допусне до работното му място. В случая обаче доказателства за подобно поведение на работодателя не са били представени. Отправеното на 3.10.2004 г. до Н. А. изявление от съдружника М. Г. касае изпълнението на задълженията на А. в качеството му на управител на дружеството - предоставена му е възможност да ползува платен годишен отпуск в това му качество, след което на 4.11.2004 г. му е връчена заповед № 1/4.11.2004 г. за прекратяване на правоотношението като управител. Не е установено обаче Н. А. да е бил отстранен от длъжността "мениджър на продукцията", нито да са създадени каквито и да било пречки да продължи да изпълнява трудовите си задължения на тази длъжност, с оглед на което правилно въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение за тази длъжност съществува, но след като през исковия период Н. А. не е изпълнявал трудовите си задължения без да е налице ангажиращо отговорността на работодателя поведение на негов представител, то претенцията за заплащане на трудово възнаграждение за този период е неоснователна. При постановяване на решението не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на материалния закон. Същото е правилно и законосъобразно, поради което на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) следва да бъде оставено в сила. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение