Решение № 8968 от 21.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8694/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176 и чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на „Ултра медия“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Василев, за постановяване на допълнително решение по адм. дело № 8694/2025 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС). Твърди се, че като решава спора по същество, след като отменя първоинстанционното решение, касационната инстанция не обсъжда повдигнатия в жалбата пред административния съд довод за нарушение на процедурата за връчване на оспорената заповед по чл. 225, ал. 1 ЗУТ и предхождащия я констативен акт на част от заинтересованите лица. Иска се допълване на постановеното по делото решение № 4667/28.04.2026 г. с диспозитив за връщане на делото на Административен съд – Перник за произнасяне относно посоченото нарушение.

Ответниците – Областна администрация – Област Перник, чрез адв. Стефанов като процесуален представител и началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – Перник, чрез гл. юрк. Иванова като процесуален представител, оспорват молбата и молят да бъде отхвърлена.

Ответниците - „Кракра“АД, Териториална организация на научно-техническите съюзи, ЕТ „Е. Здравков – ГЕМИ“, Е. Л. Р., Л. С., Ж. Н. Н., Р. С. Д., И. Р. С., Е. Р. С., Р. И. А. и Т. С. И., П. С. И., В. И. В., С. Т. И., С. Е. Л. и И. Л. Р. не изразяват становище по искането.

Подадено е и искане на началника на РДНСК – Перник, чрез пълномощника си гл. юрк. Иванова, за изменение на решение № 4667/28.04.2026 г., постановено по адм. дело № 8694/2025 г., в частта му относно разноските.

Ответниците - „Ултра медия“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Василев, и П. С. И., В. И. В., С. Т. И., С. Е. Л. и И. Л. Р., чрез адв. Хаджийска като особен представител, в писмени отговори изразяват становище за недопустимост на искането за изменение на решението в частта за разноските и молят същото да бъде оставено без разглеждане.

Останалите ответници не изразяват становище по искането.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното:

1. Искането за постановяване на допълнително решение е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 176, ал. 1 АПК, поради което е допустимо.

С молбата с правно основание чл. 176 АПК се иска да се постанови допълнително решение, с което касационната инстанция да се произнесе по наведения от „Ултра медия“ ЕООД в жалбата му пред първоинстанционния съд довод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Излагат се съображения, че в решение № 992 от 11.06.2025 г., постановено по адм. дело № 385/2024 г. по описа на Административен съд – Перник, с което оспорената заповед за премахване на незаконен строеж е обявена за нищожна като издадена от некомпетентен орган, не са обсъдени основанията за отмяна на процесния акт като незаконосъобразен. Твърди се, че след отмяна на решението на административния съд, касационната инстанция също не се произнася по направените от жалбоподателя възражения за неспазване на предвидената в закона процедура по връчване на оспорената заповед и на констативния акт, въз основа на който е издадена. Сочи се, че вместо органът да извърши връчване на издадените в административното производство актове по реда на чл. 225, ал. 3 ЗУТ във вр. с чл. 18а АПК, същият неправилно прилага облекчения ред за изпращане на съобщения по § 4, ал. 2 ПР ЗУТ по отношение на част от заинтересованите лица.

Съгласно чл. 176, ал. 1 АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. С цитираната разпоредба се предоставя процесуална възможност за отстраняване на непълноти в съдебния акт и тя намира приложение, когато този акт е действително непълен, тъй като съдът не се е произнесъл по цялото оспорване.

В случая не е налице посочената законова хипотеза за допълване на постановеното от касационната инстанция решение. С него от тричленния състав на ВАС е извършена проверка на валидността, допустимостта и правилността на обжалваното първоинстанционно решение, а с диспозитива е налице произнасяне по целия предмет на спора, като решение № 992 от 11.06.2025 г., постановено по адм. дело № 385/2024 г. по описа на Административен съд – Перник е отменено и вместо него е постановено друго, с което жалбата на „Ултра медия“ ЕООД срещу заповед № ДК-02-ПК-2/16.05.2024 г., издадена от началника на РДНСК – Перник е отхвърлена. Видно от изложените в решението мотиви, касационната инстанция преценява всички основания по чл. 146 във вр. с чл. 168, ал. 1 АПК, включително относно наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения административен акт, в резултат на което е направен извод, че регламентираната в чл. 225, ал. 3 ЗУТ процедура е проведена.

Следователно, не се установява твърдяната непълнота в съдебния акт. Отделно от това е недопустимо упражняването на чужди права, като от данните по делото се установява, че соченото нарушение на процедурата по съобщаване на констативния акт не е налице по отношение на искателя „Ултра медия“ ЕООД, доколкото същият е надлежно връчен на дружеството чрез управителя му.

С оглед изложеното искането по чл. 176, ал. 1 АПК е неоснователно и следва да се отхвърли.

2. С молбата с правно основание чл. 176а АПК се иска постановеното от касационната инстанция решение да бъде изменено в частта на разноските, като бъде осъдено дружеството „Ултра медия“ ЕООД да заплати на Дирекция за национален строителен контрол и направените по делото разноски за възнаграждение на особен представител на ответниците П. С. И., В. И. В., С. Т. И. и С. Е. Л. в размер на 255.65 евро, представляващи евровата равностойност на внесения депозит от 500 лева.

За да се присъдят разноските по делото, страната следва да направи изрично волеизявление в този смисъл. Съгласно т. 11 от Тълкувателно решение № 6/ 2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС претенцията за разноски по чл. 80 ГПК, приложим в случая по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК, може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, т.е. най-късно до приключване на устните състезания. В конкретния случай посоченото условие е изпълнено. В открито съдебно заседание по настоящото дело, проведено на 17.03.2026 г., процесуалният представител на началника на РДНСК – Перник прави искане за присъждане на направените по делото разноски, като оспорващото дружество е осъдено да заплати в полза на ДНСК такива в размер на 138,05 евро, представляващи евровата равностойност на внесената за касационното производство държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Разпоредбата на чл. 80, ал. 1 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Този списък съдържа изброяване на всички разходи, които е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени, т.е. в него страната е длъжна да посочи всички претендирани разноски. Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма - страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно чл. 80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно - представяне на списък за разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради което това искане е недопустимо (в този смисъл – т. 9 от Тълкувателно решение № 6/ 2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС). В случая такъв списък не е представен от началника на РДНСК – Перник, от което следва, че е налице процесуална пречка за изменение на съдебния акт в частта за разноските. Пропускът на страната да представи списък по чл. 80, ал. 1 ГПК не може да бъде вменен като пропуск на съда при присъждане на внесеното възнаграждение за особен представител и води до недопустимост на искането по чл. 176а АПК.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,