Определение № 4056 от 11.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3074/2024 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 11596/20.06.2025 г. от адвокат Е. П., пълномощник на ответника по касация Л. М. Б. за изменение на определение № 3098/17.06.2025 г., постановено по гр. д. № 3074/2024 г. по описа на ВКС, II г. о., в частта за разноските. Сочи се, че съдът е присъдил адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адвокат П. без да съобрази разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Иска се изменение на определението в частта за разноските и присъждане на адвокатски хонорар от 1200 лева. Ответникът по молбата – община Сливен не взема становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С посоченото по-горе определение на Върховния касационен съд, II г. о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 5797/12.06.2024 г. на община Сливен, чрез адвокат Д. Д., срещу въззивно решение № 95/07.05.2024 г. по в. гр. д. № 73/2024 г. на Апелативен съд - Бургас в частта, с която е потвърдено решение № 4/05.01.2024 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №22/19.01.2024 г. по гр.д. №239/2022 г. на Окръжен съд-Сливен, с което община Сливен е осъдена да заплати на Л. М. Б. 80 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на процесния инцидент и производството по делото е прекратено в тази му част, а в останалата част, с която община Сливен е осъдена да заплати на Л. Б. сумата от 25 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени на 29.05.2023 г. телесни увреждания в резултат на падане след спъване в надигната тротоарна плочка, част от тротоара на [улица], зад блок № 1, в [населено място], ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 29.05.2023 г., въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. С определението по чл.288 ГПК община Сливен е осъдена да заплати на адвокат Е. П. 500 лева на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.1, т.2 и ал.2 ЗАдв адвокатско възнаграждение за осъщественото представителство пред касационната инстанция. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в случаите на предоставена безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв., когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. Осъществяването на предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. задължава съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да ги заплати. Съгласно установената практика на ВКС, формирана по приложение на Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 и разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв., Наредба № 1/09.07.2004 г. не обвързва съда при определяне на адвокатското възнаграждение в полза на осъществилия безплатна правна помощ адвокат. Размерите на възнагражденията по Наредбата могат да служат за ориентир, като от значение за определяне възнаграждението за предоставените адвокатски услуги е най-вече фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай предмет на разглеждане е бил иск по чл. 49 ЗЗД за обезщетение за вреди от настъпил инцидент, като касационното производство е приключило с определение по чл. 288 ГПК, а осъществената правна помощ е изразена в подаването на отговор по чл. 287 ГПК, без подробно анализиране на поставените от касатора въпроси. Следва да се посочи и, че в молбата по чл. 248 ГПК не са изложени обстоятелства, които да водят до извод за различен размер на възнаграждението от този, определен от касационната инстанция. При съобразяване на материалния интерес, вида на спора, извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, присъденото адвокатско възнаграждение не следва да се изменя. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.