Определение от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3276/2026 г.

Производството по адм. дело № 3276/ 2026г. на Върховния административен съд е образувано по касационна жалба на „Лиди 78“ ЕООД, гр. София, срещу решение № 271 от 05.01.2026 г. по адм. дело № 6871/2025 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № РОБ 25-РА30-4/ 15.04.2025г. на кмета на район „Оборище“, Столична община. С молба от 18.02.2026г. касационният жалбоподател прави искане за спиране на производството по делото до приключване на гр. дело № 52109/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, по съображения, че разрешаването на гражданскоправния спор е с преюдициален характер. Като взе предвид изложеното в искането за спиране и доказателствата по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Искането за спиране на производството по адм. дело № 3276/ 2026г. по описа на Върховния административен съд до приключване на производството по гр. дело № 52109/ 2024г. по описа на Софийски районен съд е неоснователно. Разпоредбата на чл. 154а, ал. 1, т. 4 АПК допуска спиране на висящо съдебно производство, когато има образувано друго административно или съдебно производство, което има значение за правилното решаване на спора. Цитираният текст предполага връзка на преюдициалност между делата, при която решението по едното е обусловено от изхода на спора по другото. В случая предпоставките за спиране, посочени в цитирания текст, не са изпълнени. Решението по гр. дело № 52109/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, образувано по предявен от „Лиди 78“ ЕООД срещу Столична община, „Роздел естейтс“ ЕООД и „Информационни услуги“ ЕООД установителен иск за собственост на УПИ XIV-14, кв. 21 м. „Зона Г-14“ по плана на гр. София, е без значение за правилното решаване на настоящия спор, образуван по жалба на „Лиди 78“ ЕООД срещу заповед № РОБ 25-РА30-4/ 15.04.2025г. на кмета на район „Оборище“, Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ на дружеството е наредено да премахне незаконен стоеж „пристройка към четириетажна сграда“ с идентификатор 68134.401.364.2, находяща се в УПИ XIV-14, кв. 21 м. „Зона Г-14“ по плана на гр. София, тъй като съответствието на заповедта за премахване на незаконен строеж с материалния закон се преценява към момента на издаването й, въз основа на установените към този момент факти и обстоятелства (чл. 142, ал. 1 АПК). Освен това въпросът за собствеността не е определящ за адресата, тъй като административен акт с такъв характер може да бъде издаден не само срещу собственик, но и срещу възложител и извършител на строежа, независимо дали последният е установен (арг. чл. 225, ал. 3 и чл. 225а, ал. 2 ЗУТ). Следователно висящият пред Софийския районен съд материалноправен спор за собственост е без значение за правилното решаване на спора по настоящото дело. Не са налице предпоставките на чл. 154а, ал. 1, т. 4 АПК за спиране на съдебното производство, искането е неоснователно и следва да се отхвърли. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,