Определение № 494 от 27.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1314/2014 г.

Производството е по чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма],чрез пълномощника му адв.Ст.Ч. срещу определение от 20.01.2014 год. по ч.гр.д.№ 5854/ 2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 22.02.2013 год. по гр.д.№ 4349/2013 г. на Софийски районен съд ,с което е отхвърлено заявлението му по отношение на длъжника К. Р. Д. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист. С определение от 24.03.2014 г. производството по настоящето дело е спряно на основание чл. 292 ГПК вр. чл. 278, ал. 4 ГПК до приключване на ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК е обявено на 18.06.2014 г., следователно отпаднали са пречките по движението на делото и същото следва да бъде възобновено. Съгласно приетото в т. 8 на ТР 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че атакуваното с частната жалба определение, по която е образувано производството, попада в хипотезата на т.8 на цитираното тълкувателно решение, поради което същата се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея прекратено. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,