Решение № 8317 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14170/2012 г.

Решение № 8317 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14170/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Сепия 96 - Петър Кочев" чрез пълномощник адв. Щъркелов, против Решение № 5259/05.10.2012 г по адм. дело № 438/2012 г. на Административен съд - София град, с искане за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът - Директорът на Д "ОДОП" при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Петрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София - град е отхвърлил жалбата на ЕТ "Сепия 96 - Петър Кочев" гр. София против ревизионен акт № 141102959/08.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, гр. София, ИРМ Перник, в частта, в която е потвърден с решение № 2305/19.12.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. София, с който за жалбоподателя са установени допълнителни публични вземания - данък по Закона за данъка върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за 2008 г. и 2009 г. в размер на 53 568,51 лева и съответните лихви за забава в размер на 7 134,41 лева. Приел е, че фактическите констатации на ревизиращите обосновават хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК, като е посочил, че за да се презумира подлежащ на облагане доход по смисъла на цитираната норма, следва превишението на разходите над приходите да е реално и безспорно установено от органите по приходите. При съпоставка на събраните доказателства, за всяка една от годините на ревизирания период, в ревизионния акт е изготвен баланс на приходите и разходите на жалбоподателя. За изясняването на спорните обстоятелства, първоинстанционният съд е допуснал и изслушал заключение на ССчЕ, като е кредитирал първия вариант на същото като мотивирано, логично и съответстващо на събраните доказателства. Съдът не е приел доводите на жалбоподателя за получени печалби, изплатени на каса от играта "Еврофутбол", тъй като представените фишове за изплатени печалби от тази игра не са доказателства за това на кого са изплатени сумите в периода 2006 г. - 2009 г., тъй като не съдържат индивидуални данни за лицето, в чиято полза са изплатени сумите. Не са ангажирани и доказателства, че именно жалбоподателят е участник в тази игра, няма представени доказателства за извършени от него залагания в "Еврофутбол", от които да се установи каква е реалната сума на направените залози и изплатените суми за да се констатира дали от всяко залагане е печелена сума. Първоинстанционният съд не е възприел твърденията на оспорващия, защото изглежда много малко вероятно той да е запазил всички "Форми на изплащане" от 2006 г., а да не е запазил или да не се е снабдил с други документи, удостоверяващи, че сумите са получени наистина от него. Намерил е за неоснователни наведените доводи за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, тъй като право на данъчния орган е, при констатиране на съответните предпоставки да премине от извършване на ревизия по общия ред към такава по реда на чл. 122 от ДОПК. В разглеждания случай е прието, че декларираните и получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период и затова ревизионното производство е продължило по извънредните способи. Предвид на гореизложените съображения е приел, че оспорения РА е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при несъществено нарушение на административно-производствените правила и при съответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона, поради което следва жалбата да бъде отхвърлена. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд счита решението за правилно, а касационната жалба за неоснователна. Липсват посочените от касатора касационни основания за отмяна на съдебното решение. Същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция намира, че сумите по документите, представени от играта "Еврофутбол", по принцип не представляват печалба, а само изплатени суми, чийто размер е в зависимост от размера на заложената сума и съответния коефициент за изчисляване на печалбата от залога. Предвид изложеното, от представените доказателства не могат да се направят изводи, различни от направените от първоинстанционния съд. Изцяло се споделя извода, че няма представени доказателства за извършени от жалбоподателя залагания в "Еврофутбол", от които да се установи каква е реалната сума на направените залози и изплатените суми, за да се констатира дали от всяко залагане е печелена сума. Правилен е и направения извод, че изплатените суми до 2000 лв., каквито са сумите по повечето представени документи, по принцип се изплащат на приносител, и представените "Форми изплащане" не са поименни, поради което от тези документи не може да се направи обоснован извод, че са изплатени на жалбоподателя. По изложените съображения, оплакванията в касационната жалба са неоснователни. Следва да се подчертае, че при съставяне на ревизионен акт по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, съгласно правилото на чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното в производството по обжалване на акта. Установената презумпция е оборима, но доказателствената тежест за това се носи от ревизираното лице, както правилно е посочил в решението първоинстанционният съд. Съобразно извършения анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК правилно е определена данъчната основа и размера на данъчните задължения Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора за производството пред настоящата инстанция не се възлагат разноски, тъй като от първата инстанция вече е присъдено възнаграждение, което съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е дължимо еднократно за цялото производство, а не за всяка инстанция поотделно. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение