Решение № 105 от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 942/2012 г.

Решение № 105 от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 942/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Ирина Петрова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ответника Кооперация за обслужване на земеделската дейност "Гарант-95" със седалище [населено място] против Решение № 287 от 25.07.2012 г. по в. гр. д. № 692/2012 г. на Великотърновския ОС, с което е потвърдено решението на РС Павликени за отмяна, на основание чл. 58, ал. 1 ЗК на решенията на Общото събрание на кооперацията, проведено на 12.03.2011 г., по иск на член-кооператорите Н. М. Н. и К. И. Д. С касационната жалба се иска отмяна на решението на въззивния съд като неправилно и постановяването на друго за отхвърлянето на иска с присъждане на разноските. Поддържа се, че окръжният съд е приел, че към момента на вземане на оспорените решения от 12.03.2011 г. на Общото събрание на кооперацията е било постановено определение по чл. 61 Закона за кооперациите за спиране изпълнението на предходно решение за приемане на Устава от 27.12.2010 г., поради което новите разпоредби не намират приложение, а събранието е следвало да бъде свикано и проведено по реда на стария устав, приет на 24.04.2004 г., без да отчете безспорните по делото факти, че към момента на постановяване на определението за спиране, Общото събрание е било насрочено, а когато това определение е обявено в Търговския регистър, събранието е било проведено. С определение № 191 от 4.03.2013 г. съставът на ВКС допусна касационно обжалване на основание т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по въпроса за правното значение на допусната обезпечителна мярка по чл. 61 ЗК, изразяваща се в спиране изпълнение на решения на Общото събрание за приемането на нов Устав /изменение на Устава/ на кооперацията. Производството по спора е по иск с правно основание чл. 58, ал. 1 ЗК за отмяна на решенията на ОС, проведено на 12.03.2011 г. В исковата молба се твърди, че приетите на него решения противоречат на закона и на устава, тъй като събранието е свикано и проведено и решенията на него са взети при постановено спиране /на основание чл. 61 ЗК, с Определение от 2.03.2011 г. по гр. д. № 991/2010 г. на РС Павликени/ на изпълнението на решението на ОС от 27.12.2010 г. за приемане на нов Устав. Твърденията са, че решенията на ОС от 12.03.2011 г. са приети и събранието е свикано и проведено по реда на Устава, изпълнението на решението за приемането на който е спряно. За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отменени решенията на ОС на кооперацията от 12.03.2011 г., въззивният съд е посочил, че към момента на приемане на атакуваните решения, на основание чл. 61 ЗК е било спряно изпълнението на предходно приетото от ОС на кооперацията решение от 27.12.2010 г. за приемане на новия Устав. С факта на постановяването на това определение, кооперацията не е имала основание да свика и проведе насроченото за 12.03.2011 г. Общо събрание по реда на Устава, приет на 27.12.2010 г. Постановеното определение по чл. 61 ЗК е било задължително за органите на кооперацията и за чл. кооператорите, тъй като спирането на изпълнението на решението за изменението /приемането/ на Устава представлява забрана да се прилагат неговите разпоредби. С оглед на това е мотивиран изводът, че на 12.03.2011 г. Общо събрание е взело незаконосъобразни решения, а обстоятелството, че Уставът в редакцията от 27.12.2010 г. е обявен в Регистъра преди провеждането на процесното ОС, не обосновава законосъобразност на взетите в противоречие на забраната за приложението му решения. Като допълнителен аргумент за основателността на иска е посочен и новият факт /чл. 235, ал. 3 ГПК/ - отмяната на решенията на ОС от 27.12.2010 г. по иск по чл. 58, ал. 1 ЗК с влязло в сила на 15.12.2011 г. решение по гр. д. № 991/2010 г. на РС Павликени. Фактите по делото са безспорни: П. Устав на кооперацията е приет на ОС, проведено на 24.04.2004 г. На 27.12.2010 г. е било проведено Общо събрание, на което е приет нов Устав. Той е обявен в Търговския регистър на 16.02.2011 г. Решенията на това Общо събрание, включително и за приемането на Устава са били предмет на иск за отмяна по чл. 58 ЗК по гр. д. № 991/20101 г. на РС - Павликени. В рамките на това производство, с Определение от 2.03.2011 г. съдът е постановил спиране на изпълнението на решенията на Общото събрание, приети на 27.12.2010 г., включително и за приемането на новия Устав. Определението е било обявено в А. по вписванията на 18 март 2011 г., но ответната кооперация не е оспорвала, че е уведомена за постановяването му на 10.03.2011 г. Междувременно на 23.02.2011 г. УС на кооперацията е взел решение за свикване на Общо събрание, което да се проведе на 12.03.2011 г., а на 25.02.2011 г. е била публикувана в ежедневник покана за свикването му. На 12.03.2011 г. е проведено Общото събрание, чиито решения са предмет на настоящия спор. На 21.03.2011 г. е било подадено заявление за вписване в АП на промяна в обстоятелствата въз основа на приетите решения на ОС на кооперацията от 12.03.2011 г. и на 25.03.2011 г. А. е постановила отказ за вписването по заявлението. Решенията на ОС, проведено на 12.03.2011 г. са вписани, след отмяна на отказа на АП, с решение от 9.05.2011 г. на Великотърновския ОС. На 15.12.2011 г. в хода на процеса е влязло в сила Решението по гр. д. № 991/2010 г. на РС Павликени за отмяна на решенията на ОС от 27.12.2010 г. По поставения въпрос, по който касационното обжалване е допуснато: Спирането на изпълнението на обжалвано по реда на чл. 58 ЗК решение на Общото събрание на кооперацията до постановяване на съдебното решение по спора, е допустима и изрично предвидена в Закона за кооперациите обезпечителна мярка. Разпоредбата не регламентира специален процесуален ред за обезпечаване на иска за отмяна на решенията и действията на органите на кооперацията, а предвижда възможен обезпечителен способ, съобразен със спецификата на производството по чл. 58 и сл. ЗК. Прилагането на разпоредбата на чл. 61 ЗК е в правомощието на съда, сезиран с искането за отмяна чл. 58 ЗК, предявено в преклузивните срокове. Целта на тази мярка е осигуряването на сигурност в отношенията между чл. кооператорите и в отношенията на кооперацията с трети лица, стабилитет в дейността на кооперацията чрез съобразяване с постановеното спиране на оспорени решения на нейния орган. Когато е спряно изпълнението на решение на Общото събрание за приемане на нов устав, чиято отмяна е поискана, тази мярка е гаранция за яснота и безспорност относно начина на свикване и на провеждане на последващи-провеждани в рамките на процеса общи събрания и тяхната законност, предотвратяване на евентуалните негативни последици от действия на кооперацията, основани на решения, които да бъдат отменени в производството по чл. 58 ЗК. С оглед на възприетото, при спряно изпълнение на решение на ОС за приемане на нов Устав, при провеждане на Общо събрание на кооперацията в хода на това съдебно производство и до влизане в сила на решението по спора, в който е постановено спирането, определението по чл. 61 ЗК следва да бъде съобразено, като събрание не би могло да бъде свикано, проведено и да вземе законосъобразни решения, прилагайки правилата на новия Устав. Действието на предвидената в чл. 61 ЗК мярка "спиране изпълнение на решение на ОС за приемането на нов Устав" означава продължаване на предишното правно положение в кооперативния живот до изхода на спора по иска за отмяна на това решение, спиране прилагане на промените на устройствения акт занапред и невъзможност новите правила да бъдат приложени при провеждане на събрание. Определението по чл. 61 ЗК е задължително за органите на кооперацията и за чл. кооператорите до окончателното разрешаване на спора в производството по което то е постановено. По същество на касационната жалба: Въззивното решение следва да бъде оставено в сила. При постановеното спиране изпълнението на решението на ОС за приемане на нов устав в производството по обжалването му, провеждането на последващото Общото събрание от 12.03.2011 г., съобразно правилата на този устав, е незаконосъобразно и приетите на него решения са в противоречие с правилата на действащия устав /този от 2004 г./, с който кооперацията е била длъжна да се съобрази. Следва да бъдат споделени като правилни изводите на въззивния съд, че кооперацията е следвало да зачете задължителната сила на определението по чл. 61 ЗК и не е имала основание да свика и проведе събранието съобразно правилата на устава, решението за чието приемане е спряно. Без значение за спора е обстоятелството, че общото събрание е било свикано, когато е поставено определението за спиране изпълнението на решението за приемането на новия Устав. Същественото е, че кооперацията е била уведомена за това спиране, независимо, че определението по чл. 61 ЗК е обявено в Търговския регистър по-късно. На основание чл. 293, ал. 1 ГПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба не е доказал разноски за касационното производство и такива не се присъждат. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о.