Определение № 81 от 17.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 256/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. ГПК. Образувано е по частна жалба на ищеца – синдика на „КТБ“ АД (н) – срещу определение на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу първоинстанционно определение за спиране на производството, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици. Ответникът оспорва жалбата като неоснователна. За да постанови обжлваното определение, въззивният съд, като е установил, че с обжалваното пред него определение първоинстанционният съд е спрял исковото производство до приключване на производството по преюдициално запитване, отправено от друг съд до Съда на ЕС, е приел, по аргумент от чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, че определенията за спиране на производството във връзка с отправено преюдициално запитване, не подлежат на обжалване. От допълнително депозираната от жалбоподателя молба от 16.01.2020 г. и извършената служебна проверка се установява, че производството по преюдициалното запитване по д. № С-647/18, е прекратено, т. е. отпаднала е пречката за развитие на исковото производство. С оглед изложеното частната жалба се явява неоснователна. Последователна е практиката на касационната инстанция (напр. ч. т. д. № 1237/2019 г. на ВКС, І т. о., ч. т. д. № 882/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., ч. т. д. № 2391/2016 г. на ВКС, І т. о., ч. т. д. № 2141/2016 г. на ВКС, ІІ т. о.), съгласно която при приключване на обуславящото производство, прието за основание за спиране по ч. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, отпада пречката за развитие на спряното производство, същото подлежи на възобновяване по чл. 230, ал. 1 ГПК, вкл. и служебно от постановилия спирането съд, поради което отпада интересът на страните да обжалват определението за спиране, след като вече разполагат с възможността да поискат възобновяване на основното производство и да обжалват евентуалния отказ за това. С оглед на това, макар и частната жалба да е била приета за недопустима от въззивния съд по съображения за необжалваемост на първоинстанционното определение, то към настоящия момент същата се явява недопустима и поради липса на интерес съобразно изложеното по-горе, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. С тези мотиви съдът