Определение № 5366 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4451/2026 г.

Производството е по реда на с чл. 229, ал. 1 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по частна жалба на М. Н., [ЛНЧ], роден на [дата]год., гражданин на Мароко, подадена чрез адв. Д. Тенчев и адв. П. Желев от Адвокатска колегия – София, против определение № 13092 от 02.04.2026 год. постановено по адм. дело № 3866/2026 год. по описа на Административен съд - София - град, с което е отхвърлено искането на М. Н. за прекратяване на неоснователни и незаконосъобразни действия извършени от административния орган, изразяващи се във фактическото му задържане в „Специалевн дом за временно настаняване на чужденци“ /СДВНЧ/ – Бусманци съм Дирекция „Миграция“ – МВР. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт като постановен в нарушение на материалния закон и при наличие на необоснованост, поради което се претендира неговата отмяна. Ответникът - директора на Дирекция „Миграция“ – МВР, редовно уведомен, не взема становище по частната жалба. Частната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок и от страна имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение решаващият състав на Административен съд – София - град е отхвърлил искането на М. Н. за прекратяване на неоснователни и незаконосъобразни действия извършени от административния орган, изразяващи се във фактическото му задържане в [заличен текст] към Дирекция „Миграция“ – МВР. Съдът е приел, че със заповед №368з-450/18.02.2025 год. на директора на ОД на МВР – Видин, чужденецът М. Н., роден на [дата]год. е разпоредил временно настаняване. Въз основа на установеното първоинстанционният съд е приел, че не са налице данни за извършвани фактически действия от страна на директора на Дирекция „Миграция“ спрямо М. Н., които да са неоснователни и да не почиват на административен акт и на закона. Постановеното определение не страда от визираните в частната жалба отменителни основания. Правилно съдът е приел, че няма доказателства по делото лицето да попада в категорията непридружен непълнолетен. По делото е установено, че във връзка с подадения сигнал от Български хелзински комитет относно необходимост от извършване на проверката на заявената от чужденеца пред административния орган дата на раждане, а именно [дата] са били предпиети действия за уточняване на неговата възраст, като до постановяване на съдебния акт, както и към настоящия момент не са налице доказателства от които може да се изведе, че М. Н. е непълнолетно лице поради което е следвало да бъдат предприети действия по предаването му на компетентния орган с цел прилагане мерки по закрила. Съгласно чл. 250 от АПК всеки, който има правен интерес може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. За да е налице хипотезата на чл. 250, ал. 1 АПК, е необходимо кумулативно наличие на следните юридически факти: 1. действие, което се извършва от името на административен орган или от длъжностно лице в администрацията; 2. това действие да не се основава на административен акт или на закона и 3. наличие на правен интерес от прекратяване на действието. В конкретния случай, временното настаняване на чужденеца е извършено на основание заповед №368з-450/18.02.2025 год. на директора на ОД на МВР – Видин, т. е. налице е валиден административен акт, който постановява извършването на определени действия. Едната от задължителните предпоставки не е налице в настоящия случай, а именно не се установяват действия, които да са извършени без издаден административен акт. Следователно не са налице незаконосъобразни действия от страна на директора на Дирекция „Миграция“ - МВР и като е отхвърлил искането на М. Н., административният съд е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,