Определение № 1645 от 05.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 1180/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. С. И. против разпореждане от 19.03.2026 г. по в.ч.гр.д. № 220/2026 г. по описа на Апелативен съд – София. Със същото е върната като просрочена подадената от него частна касационна жалба срещу определение № 271/29.01.2026 г. по горепосоченото дело. Частният жалбоподател оспорва обжалваното разпореждане и иска неговата отмяна с доводи за неправилно изчисляване на срока за подаване на върната жалба. Твърди, че същото му е връчено на 09.02.2026 г., а жалбата е подадена на 16.02.2026 г., т.е. в рамките на едноседмичния срок, считано от 10.02.2026 г. Счита, че с атакувания съдебен акт е нарушен принципът за достъп до правосъдие по чл. 56 КРБ и чл. 6 ЕКПЧ. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, намира следното: Разглежданата частна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: В обжалваното разпореждане апелативният съдия е констатирал, че е постъпилата частна касационна жалба (неправилно наречена “частна”) против постановеното по делото определение № 271/29.01.2026 г. в частта, с която е потвърдено определение от 17.12.2025 г. по гр.д. № 12597/2022 г. на Софийски градски съд за връщане на частна жалба вх. № 141283/25.11.2025 г. Приел е, че съобщението за атакуваното определение е връчено лично на жалбоподателя на 09.02.2026 г. и едноседмичният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК за обжалването му е изтекъл на 16.02.2026 г. – работен ден. Поради това подадената чрез куриер на 09.03.2026 г. жалба подлежи на връщане. Настоящият състав намира обжалваното разпореждане за правилно. Видно от съобщение на л. 19 от частното гражданско дело, обжалваното определение е връчено на страната на 09.02.2026 г., а частната касационна жалба е изпратена на 09.03.2026 г. чрез пощенски оператор с пратка № 5300748097115, видно от удостоверяването на Служба “Регистратура” на САС и приложената товарителница. При тези данни следва да се сподели изводът в обжалваното разпореждане, че същата се явява просрочена. Като такава подлежи на връщане на основание чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК, както правилно е процедирал апелативният съдия. Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател, че по този начин е нарушено правото му за достъп до правосъдие по чл. 6 ЕКПЧ, съответно чл. 56 КРБ. В случая въпросът се свежда до спазване на преклузивен срок за обжалване, което не съставлява лишаване на правния субект от достъп до съд, след като защитата се преценява според строгите процесуални правила, установени в закона за всички правни субекти, което е пропорционално и допустимо според практиката на ЕСПЧ. Ето защо, разглежданата в настоящото производство частна жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,