Определение № 10682 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9200/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „АЛБЕНА СПОРТ 2000“ ООД с ЕИК 122054628 със седалище и адрес на управление в гр. Самоков, представлявано от Е. С. С., чрез представител по пълномощие – адв. П. Киряков от Адвокатска колегия – София против Определение № 970/06.07.2026 год., постановено по административно дело № 15/2026 год. по описа на Административен съд – София-област. Заявено е твърдение, че оспореното определение е неправилно, необосновано и постановено при неправилно приложение на процесуалния закон. В подкрепа на това твърдение, частният жалбоподател е оспорил извода на първоинстанционния административен съд за наличие на редовно електронно съобщаване по реда на чл. 18а от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че изпращането на оспорената заповед на електронен адрес [електронна поща] представлява редовно съобщаване по реда на чл. 61, във вр. с чл. 18а от АПК. Заявено е, че административния орган не е доказал, че въпросния електронен адрес е предоставен от дружеството „АЛБЕНА СПОРТ 2000“ ООД, като адрес за връчване по реда на чл. 18а, ал. 4, т. 2 от АПК, както и че този адрес позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационната система за връчване. По мнение на оспорващия, липсват доказателства, че документа е бил изтеглен от адресата, че е започнал да тече срока за изтегляне, съответно са настъпили последиците от редовно електронно връчване. От страна на частния жалбоподател са развити и възражения по отношение на представените системни съобщения, които не доказват редовно връчване на заповедта. Твърди се също, че административният орган не е изпълнил дадените от съда указания за доказване на редовно електронно връчване. Оспорени са и мотивите на първоинстанционния съд, че електронния адрес [електронна поща] е бил заявен от дружеството пред Министерство на туризма, като предходната кореспонденция чрез този електронен адрес не доказва предоставяне на адрес за процесуално връчване. Заявено е също и неправилно прилагане на ЗЕДЕУУ, вместо специалния процесуален ред на АПК, в подкрепа на което е направено позоваване и на практика на Върховен административен съд, обективирано в цитирани в частната жалба съдебни актове. Също така е оспорен и извода на съда, че към 17.11.2025 год. управителят на дружеството е узнал съдържанието и причините за издаване на заповедта, както и че в молбата от 26.11.2025 год. е направено признание за получаване на уведомлението и заповедта на електронния адрес [електронна поща]. В заключение е направено и позоваване на електронно подписано писмо от управителя на счетоводното дружество, обслужващо „АЛБЕНА СПОРТ 2000“ ООД, в което изрично е посочено, че електронния адрес [електронна поща] се администрира/използва първоначално от „Гарант Макс-1“ ЕООД, а от 27.05.2025 год. от „Финанс Експрес ЕиМ“ ООД, като за периода от 01.10.2025 год. до датата на писмото не са установени получени имейли от Министерство на туризма, касаещи дружеството „АЛБЕНА СПОРТ 2000“ ООД. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното определение и връщане на делото на първоинстанционния административен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл. 232 от АПК, ответникът – министъра на туризма, чрез представител по пълномощие – служител с юридическо образование и правоспособност З. Рангелова е депозирал писмен отговор, в който оспорва подадената частна жалба, като неоснователна. Споделят се мотивите на първоинстанционния съд, че жалбата срещу процесната заповед на министъра на туризма е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което обосновано е приложен реда по чл. 159, т. 5 от АПК. Противно на заявеното от частния жалбоподател, по мнение на административния орган, по делото са приложени множество доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че електронния адрес [електронна поща] е използван трайно и последователно от дружеството при осъществяване на официалната му комуникация с Министерство на туризма. За несъстоятелни са приети доводите на частния жалбоподател, че процесния електронен адрес не следва да бъде приеман като адрес за официална комуникация, доколкото в определен период е бил използван или администриран от счетоводно дружество, тъй като от значение е не кой технически администрира електронната поща, а дали чрез този електронен адрес, дружеството е осъществявало официалната си комуникация с Министерство на туризма. В тази връзка е посочено, че именно чрез електронния адрес [електронна поща], дружеството многократно е подавало документи, включително застрахователни полици, както и други документи, свързани с образувани административни производства по Закона за туризма. С оглед така заявените твърдения е формулирано искане за отхвърляне на частната жалба, като неоснователна и оставяне в сила на оспореното определение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. След анализ на заявените твърдения, на приложените по делото доказателства и като съобрази закона, настоящият касационен състав приема частната жалба за допустима, като подадена от лице с правен интерес и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, в срока по чл. 230 от АПК и в съответствие с изискванията за форма и съдържание. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Мотивите в подкрепа на този извод са следните: Производството пред Административен съд – София-област е образувано по повод жалба от „АЛБЕНА СПОРТ 2000“ ООД срещу Заповед № Т-РД-15-240/12.11.2025 год. на министъра на туризма, с която на основание чл. 70, ал. 1, т. 11 от Закона за туризма (ЗТ), във вр. с чл. 171, ал. 1, т. 1 и чл. 176, ал. 1, т. 1 от ЗТ е заличена регистрацията на дружеството, регистрирано за извършване на туроператорска дейност, притежаващо Удостоверение за регистрация № РК-01-6557/10.05.2010 год., вписано в Регистъра на туроператорите и туристическите агенти – част от Националния туристически регистър. Със заповедта е указано в 7-дневен срок от получаването й, „АЛБЕНА СПОРТ 2000“ ООД е длъжно да предаде в Министерство на туризма оригинала на Удостоверение за регистрация № РК-01-6557/10.05.2010 год. и заварените му копия, при наличието на такива. С Определение № 970/06.07.2026 год., постановено по административно дело № 15/2026 год., състав на Административен съд – София-област е оставил без разглеждане жалбата на „АЛБЕНА СПОРТ 2000“ ООД срещу Заповед № Т-РД-15-240/12.11.2025 год. на министъра на туризма и е прекратил производството по делото. При формиране на този правен резултат, съдът е приел, че сезиращата жалба е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Според съда, в случая е налице системно съобщение, с което е изпратена оспорената заповед, доставено в информационната система на получателя (на електронен адрес [електронна поща]) на дата 14.11.2025 год., от която дата е започнал да тече и 14-дневния срок за обжалването на заповедта, който срок е изтекъл на 28.11.2025 год. (петък, присъствен ден). В случая, доколкото жалбата на „АЛБЕНА СПОРТ 2000“ ООД е депозирана на 07.01.2025 год., то същата се явява просрочена - подадена след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и като такава е процесуално недопустима за разглеждане. В мотивите си, първоинстанционният съд е приел за необосновани и недоказани твърденията на жалбоподателя, че въпросния електронен адрес [електронна поща], на който е изпратено съобщението не е предоставен на административния орган в производството по издаване на оспорената заповед, т.е. не е налице редовно съобщаване на акта. В подкрепа на този си извод, съдът се е позовал на приложените по делото доказателства, от които се установява, че между дружеството-жалбоподател и Министерство на туризма е налична значителна по обем кореспонденция именно на електронен адрес [електронна поща], в т.ч. и предходно депозирано от административния орган уведомление по чл. 26 от АПК за стартиране на производство по прекратяване на регистрацията за извършване на туроператорска дейност. Съдът е посочил като безспорно установено и обстоятелството, че именно този електронен адрес е вписан в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството, както към момента на постановяване на заповедта, така и понастоящем. При формиране на извода си за редовно връчено електронно съобщение на посочения електронен адрес, съдът се е позовал и на молба на управителя „АЛБЕНА СПОРТ 2000“ ООД до министъра на туризма с искане с правно основание чл. 99, т. 6, във вр. с чл. 102, ал. 2 от АПК за възобновяване на производството по издаване на Заповед № Т-РД-15-240/12.11.2025 год., в която молба са обективирани твърдения за своевременното узнаване на оспорения административен акт. При формиране на извод за редовно връчване на оспорената заповед, съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. чл. 10 от Закона за електронния документи и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), съгласно който, електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. В съответствие с горните мотиви, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че оспорения административен акт е редовно връчен на дружеството по електронен път на посочен от „АЛБЕНА СПОРТ 2000“ ООД електронен адрес [електронна поща] на 14.11.2025 год., поради което, подадената на 07.01.2026 год. жалба е след 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, т.е. същата е просрочена и като такава се явява процесуално недопустима за разглеждане в хипотезата на чл. 159, т. 5 от АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от АПК указва, че административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. В случая, от събраните по делото доказателства се установява, че на 14.11.2025 год. на електронен адрес [електронна поща], административният орган е изпратил до „АЛБЕНА СПОРТ“ ООД писмо изх. № Т-26-А-296/14.11.2025 год., с което дружеството е уведомено за постановената Заповед № Т-РД-15-240/12.11.2025 год. Към писмото, като прикачен файл е приложена и самата Заповед № Т-РД-15-240/12.11.2025 год. С оглед на това, 14-дневният срок за оспорване на заповедта изтича на 28.11.2025 год. – петък, присъствен ден. Доколкото иницииралата първоинстанционното производство жалба е депозирана на 07.01.2026 год., то правилен и съответен на процесуалните разпоредби е извода на съда, че оспорването е просрочено и като такова се явява процесуално недопустимо за разглеждане в хипотезата на чл. 159, т. 5 от АПК. В частната жалба, инициирала настоящото производство са обективирани възражения относно редовното връчване на административния акт на посочения електронен адрес, доколкото се твърди, че този електронен адрес не съставлява такъв по смисъла на чл. 18а, ал. 4, т. 2 от АПК (в редакцията, действала към момента на постановяване на заповедта), че този електронен адрес не е официален на дружеството, доколкото се администрира/ползва от дружество, което обслужва счетоводно жалбоподателя, с оглед на което, изпращането на оспорената заповед на този електронен адрес не следва да се счита за редовно съобщаване по смисъла на чл. 149, ал. 1 от АПК. Настоящият съдебен състав намира така заявените възражения за неоснователни. В хода на развилото се пред първоинстанционния административен съд производство, безспорно е установено, че електронен адрес [електронна поща] е вписан в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството, поради което не може да бъде споделено твърдението, че този електронен адрес не е официален адрес за кореспонденция с дружеството. Както правилно е посочил и първоинстанционния съд, разпоредбата на § 1, т. 23 от Закона за електронното управление дава легално определение на понятието „електронен адрес“, съгласно което, това е идентифицируема чрез общоприет стандарт информационна система за получаване на електронни изявления, какъвто за дружеството „АЛБЕНА СПОРТ 2000“ ООД се явява именно вписания такъв в ТРРЮЛНЦ. Доводи в подкрепа на извода, че именно този адрес е използван в официалната кореспонденция на дружеството се извеждат и от приложените по делото доказателства, удостоверяващи наличието на значителен по обем документооборот между „АЛБЕНА СПОРТ 2000“ ООД и Министерство на туризма именно чрез [електронна поща]. Между приложените доказателства е и кореспонденция между дружеството и Министерство на туризма, осъществена на 14.08.2024 год. именно на електронен адрес [електронна поща], относно неизпълнение на задължение на дружеството по чл. 98, ал. 2 от ЗТ и вероятността от образуване на административно производство от категорията на процесното. Аргумент, относно официалния характер на този електронен адрес по отношение на дружеството жалбоподател се извежда и от декларираното изявление от управителя на дружеството, обективирано в молбата му до министъра на туризма за възобновяване на административното производство по реда на чл. 99, т. 6, във вр. с чл. 102, ал. 2 от АПК. В това писмо недвусмислено е заявено, че: „Посочената по-горе електронна поща ([електронна поща]) е предоставена на МТ за контакт с представляваното от мен дружество, но тя се управлява единствено от обслужващата ни над 15 години счетоводна фирма – „ГАРАНТ МАКС“ ООД…“. В този смисъл, изцяло ирелевантни към редовността на връчването са твърденията на частния жалбоподател и ангажираните към тях доказателства, че електронен адрес [електронна поща] се ползва/администрира от друго дружество. Както обосновано е приел съда, обстоятелството кой технически администрира електронната поща е без значение, доколкото относимо към спора е дали чрез този електронен адрес, дружеството е осъществявало официалната си комуникация с Министерство на туризма. От ангажираните по делото доказателства безспорно се установява, че именно чрез този електронен адрес дружеството е осъществявало официалната си кореспонденция с Министерство на туризма. Горните фактически установявания обосновават законосъобразност на извода на първоинстанционния съд, че изпратените на електронен адрес [електронна поща] писмо изх. № Т-26-А-296/14.11.2025 год. и приложената към него Заповед № Т-РД-15-240/12.11.2025 год. на министъра на туризма са редовно връчени на дружеството на датата на приложеното по делото системно съобщение – 14.11.2025 год., поради което и депозираната на 07.01.2026 год. жалба се явява процесуално недопустима поради просрочие. С оглед на това, частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а оспореното определение, като законосъобразно следва да се остави в сила. По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ответника. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на Министерство на туризма следва да се присъди сумата от 102,26 евро за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,