Определение № 28 от 05.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 4438/2013 г.

Постъпила е молба с вх. № 10334/26.11.2014 г. от [фирма], [населено място] за освобождаване на сумата 200 000 лв., внесена от дружеството по сметка на ВКС като обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК за спиране на изпълнението на обжалваното с касационна жалба въззивно осъдително решение въззивно решение № 1621 от 19.07.2013 г. по гр.д.№ 4278/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 07.10.2011 г. по гр.д.№ 10151/2009 г. на Софийски градски съд, ГО, 1 състав за осъждане на касатора и настоящ молител да заплати поотделно на Д. Ф. К. и на Й. К. К. със съдебен адрес [населено място] по 100 000 лв. – обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ за претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на сина им К. Й. К. в резултат на ПТП, настъпило на 20.04.2008 г. В молбата се поддържа, че внесената сума е изгубила обезпечителната си роля и задържането й по сметката на ВКС е във вреда на дружеството - молител, тъй като изцяло е изплатил присъдените с потвърденото от въззивния съд решение суми, вкл. законната лихва, считано от датата на увреждането до датата на превеждането им на наследниците на пострадалото лице, изчислена по програмата „Е.”, както и разноските, направени от тях в инстанциите по същество. Към молбата са приложени две преводни нареждания от 26.08.2014 г., всяко от тях за сумата 171 601.75 лв. по сметки на ищците в [фирма] - ЦУ, [населено място], включваща главница и лихви, както и пл.нареждане до ЧСИ Р. Манджурова от 11.11.2014 г. по изп.д.№ 2014680400418 общо за сумата 10 470.67 лв., включваща присъдените им деловодни разноски, както и направените от тях разноски в изпълнителното производство. Ответниците по молбата Д. Ф. К. и на Й. К. К. изразяват становище за неоснователност на искането за освобождаване на внесеното на основание чл.282, ал.2 ГПК обезпечение по съображения, че молителят е превел по открити в произволно избрана от него банка при произволно избрани условия произволно определени от него суми, което не съставлява точно изпълнение на съдебното решение. Към отговора в подкрепа на изложените в него твърдения прилага обезпечителна заповед от 19.12.2014 г., издадена на основание чл.390 ГПК в полза на молителя по гр.д.№ 20027/2014 г. на СГС, ГК, V брачен състав като обезпечение на бъдещ иск срещу Й. К. К. за сумата 37 082.16 лв., до размер на която е наложен запор върху сметките му в [фирма] и [фирма]. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: С определение № 618 от 01.08.2013 г. по ч. т. дело № 2777/ 2013 г. е спряно изпълнението на въззивно решение № 1621 от 19.07.2013 г. по гр.д.№ 4278/2012 г. на Софийски апелативен съд. Спирането е постановено на основание чл.282, ал.2, т.1 ГПК след внасяне от касатора [фирма] с б.б. от 31.07.2013 г. по сметка на ВКС на обезпечение в размер на сумата 200 000 лв. – включваща присъдените вземания на двамата ищци. При наличие на обсъдените данни настоящият състав приема, че спряното въззивно решение изцяло е било изпълнено и независимо от отсъствието на предпоставките на чл.282, ал.5 ГПК, обезпечението следва да бъде върнато на вносителя му, тъй като е отпаднало основанието, на което то е внесено. Развитите от ответниците по молбата доводи за неоснователност на искането по чл.282, ал.5 ГПК са изцяло неоснователни. С разкриването на сметки на тяхно име, макар и в произволно избрана от молителя банка – [фирма], те стават титуляри на тези сметки и могат да се разпореждат с преведените по тях суми, изцяло съобразени по размер с влязлото в сила решение. От представената от тях обезпечителна заповед е видно, че допуснатият на основание чл.290 ГПК запор е върху сметките на единия от ищците-сега ответник по молбата, разкрити в [фирма] и [фирма], но не и върху сметката му в [фирма], по която са преведени сумите, присъдени с влязлото в сила въззивно решение. Към отговора не е приложена молбата по чл.290 ГПК за налагане на обезпечение по бъдещия иск срещу Й. К. К., което не позволява да се приеме за основателно възражението в отговора, че наложеният запор обезпечава вземане на молителя срещу К. за такси и разноски, направени от него във връзка с изпълнението на съдебното решение. По изложените съображения настоящият състав приема, че внесеното от молителя обезпечение в размер на 200 000 лв. по сметка на ВКС следва да се освободи, като сумата се преведе по сметката му в [фирма], от която е наредено плащането на обезпечението. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение при Търговска колегия