Определение № 3242 от 23.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2316/2026 г.

Производството е по реда на чл. 216а, ал. 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във връзка с чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „КОНТРАКС“ АД, представлявано от управителя Н. Й. Й., чрез пълномощник адв. Д. Шиклева, против определение № 119 от 05.02.2026 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), постановено по преписка № КЗК-69/2026 г., с което е допуснато предварително изпълнение на решение № D51145360/11.12.2025г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ за определяне на изпълнител по процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изграждане на контролен център за мониторинг и управление на интелигентни транспортни системи”, открита с решение № F748746/24.10.2025 г. и УНП в РОП на АОП: 00044-2025-0133. В частната жалба са наведени доводи, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно поради противоречието му с материалноправните разпоредби, както и е необосновано. Поддържа се, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 205, ал. 4 ЗОП за допускане на предварително изпълнение. Сочи се, че нито изпълнението на дейностите по обжалваната обществена поръчка изисква неотложност, нито възложителят е представил доказателства в подкрепа на твърденията си, че от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда или да бъде накърнен особено важен държавен или обществен интерес. Прави се искане за отмяна на определението. Ответникът – председателят на УС на АПИ, чрез процесуален представител, представя становище, в което развива съображения, че частната жалба е неоснователна и недоказана и моли да бъде оставена без уважение. Ответникът – ДЗЗД „СМАРТ СИСТЕМИ“ не взема становище по частната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, приема частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна при наличие на правен интерес от оспорване на акта на КЗК и в срока по чл. 216а, ал. 1 ЗОП. Разгледана по същество частната жалба е основателна, по следните съображения: Производството пред КЗК по преписка № КЗК-69/2026 г. е образувано по жалба на „КОНТРАКС“ АД, представлявано от управителя Н. Й. Й., против решение № D51145360/11.12.2025г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ за определяне на изпълнител по процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изграждане на контролен център за мониторинг и управление на интелигентни транспортни системи”. В срока по чл. 205, ал. 1 ЗОП възложителят е поискал от КЗК допускане на предварително изпълнение на решението, като е акцентирал върху специфичния предмет на обществената поръчка - „Изграждане на контролен център за мониторинг и управление на интелигентни транспортни системи“. Пояснено е, че проектът включва цялостно планиране, изграждане и поддръжка на контролен център за мониторинг и управление на ИТС системите по републиканската пътна мрежа посредством изграждане и обособяване на помещения за нуждите на контролния център; изграждане на ИТ инфраструктура; интегриране на система за управление със съответното лицензиране; създаване на функционални операторски работни места и видеостена; разработка на външен интеграционен слой и присъединяване на текущите ИТС системи на АПИ, както и обединяване на информацията от тях. Според възложителя изпълнението на дейностите по обжалваната процедура е от особена важност за обществото, доколкото е насочено към защита на живота и здравето на гражданите, повишаване на пътната безопасност и осигуряване на модерно и ефективно управление на транспортната инфраструктура. Отбелязано е също така, че своевременното изпълнение на възложените дейности е от съществено значение с оглед съблюдаване на задълженията на Република България по Директива 2010/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 година относно рамката за внедряване на интелигентните транспортни системи в областта на автомобилния транспорт и за интерфейси с останалите видове транспорт (Директива 2010/40/ЕС). С обжалваното определение КЗК е допуснала предварително изпълнение на решението на възложителя за определяне на изпълнител. За да постанови този резултат, Комисията е приела, че в случая са изпълнени предпоставките по чл. 205, ал. 4 ЗОП за допускане на предварително изпълнение – с цел да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, както и да се осуети настъпването на значителна или трудно поправима вреда. Възприети са съображенията на възложителя, че изпълнението на дейностите по обществената поръчка е от национален приоритет и от изключително обществено значение, изискващо неотложност. Споделени са и аргументите за необходимост от спазване в срок на поети задължения по европейското законодателство, свързани с внедряването на интелигентни транспортни системи. Постановеното определение е неправилно. Съгласно чл. 205, ал. 4 ЗОП Комисията за защита на конкуренцията допуска предварително изпълнение на решението за определяне на изпълнител по изключение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, включително такива, свързани с отбраната и сигурността, или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или труднопоправима вреда. Според чл. 205, ал. 2 ЗОП възложителят мотивира искането по ал. 1 и прилага доказателства в подкрепа на твърденията си. От цитираните разпоредби е видно, че допускането на предварително изпълнение на решението за избор на изпълнител, т.е. законовата възможност за сключване на договор за обществена поръчка преди окончателното решаване на спора по същество, е едно отклонение от общия принцип, че жалбата срещу такова решение спира изпълнението. Това изключение следва да се допусне при наличието на строго определени и изчерпателно изброени от законодателя условия, при това доказателствената тежест за тяхното установяване се носи от възложителя. Настоящият съдебен състав счита, че тези предпоставки в случая не са налице. Не следва да се възприема тезата на КЗК, че с предварителното изпълнение ще се защитят държавни или обществени интереси, защото законодателят изисква те да са "особено важни", което не може да се извлече от конкретния характер на дейностите по разглежданата обществена поръчка, нито от направената от възложителя обосновка на искането му за допускане на предварително изпълнение. В искането не са изложени конкретни факти и доказателства в тяхна подкрепа, сочещи на непосредствен риск за живота и здравето на гражданите или повишаване на пътната безопасност, а общо и абстрактно се говори за особеното стратегическо значение на контролния център и как неговото функциониране ще подпомогне превенцията на пътнотранспортни произшествия, ефективното управление на трафика в реално време и своевременното предоставяне на информация на пътниците и институциите. Изложените от възложителя и безкритично възприети от КЗК доводи за особената важност на този център за живота и здравето на гражданите и за повишаване на пътната безопасност са общи и като цяло приложими към почти всяка обществена поръчка в сектора на пътната инфраструктура. Липсват данни, че към настоящия момент движението по републиканската пътна мрежа е затруднено поради липсата на конкретен контролен център, както и че съществуващите системи (камери, метеорологични станции) не функционират, макар и самостоятелно. Липсата на "централизация" посредством изграждането на въпросния контролен център, в смисъл на присъединяване на текущите ИТС системи на АПИ и обединяване на информацията от тях, не може да се определи като пряка заплаха за живота и здравето на гражданите, изискваща неотложност на изпълнението. При постановяването на обжалваното определение КЗК безкритично е приела като достатъчно мотивирано искането на възложителя, без да съобрази, че липсват доказателства, обуславящи допускане на предварително изпълнение с оглед на неотложна и спешна защита на важни обществени интереси. Абстрактното позоваване на обществения интерес не покрива изискването на чл. 205, ал. 4 ЗОП за особено важен държавен или обществен интерес, който трябва да бъде конкретен и доказан. Още повече, в ЗОП са предвидени кратки инструктивни срокове за произнасяне по същество на оспорването, поради което и забавянето на процедурата и евентуалното сключване на договор с избрания изпълнител няма да продължи за прекомерно дълъг период. Следва да бъдат споделени доводите в частната жалба, че изложените от възложителя и възприети безусловно и без никакъв анализ от КЗК доводи, че забавянето на процедурата крие риск от неизпълнение на задълженията на страната в сроковете по Директива 2010/40/ЕС, са общи и хипотетични. В искането на възложителя не са посочени конкретни крайни срокове, които биха били нарушени и чието пропускане би било пряк резултат от спирането на процедурата. Твърдението за евентуални санкции от ЕС за неизпълнение на Директива 2010/40/ЕС също е хипотетично. Липсват и представени доказателства за стартирали наказателни процедури срещу България. С оглед на което КЗК е направила необосновано заключение, че забавянето на процедурата би довело до вреда за обществото и държавата, като се е позовала на изложени от възложителя общи и недоказани твърдения и предположения, но не и на безспорно установени факти, изискващи неотложност на изпълнението. Изводът на КЗК, че в случая е налице особено важен държавен и обществен интерес, обусловен от дейностите, включени в предмета на обществената поръчка, е необоснован, без да почива на обективна преценка на баланса на интересите. Изграждането на контролен център за мониторинг и управление на интелигентни транспортни системи по републиканската пътна мрежа безспорно е дейност от значим обществен интерес, но сама по себе си не налага допускане на предварително изпълнение на решението за избор на изпълнител. Ако това беше така, предварителното изпълнение на такова решение би било предвидено ex lege. Освен това, нормата на чл. 205, ал. 2 ЗОП изисква възложителят да мотивира искането и да приложи доказателства в подкрепа на твърденията си. В случая, противно на възприетото от КЗК, възложителят не е представил доказателства, оборващи законовата презумция по чл. 203, ал. 4 ЗОП за защита на обществения интерес чрез спиране на процедурата при подадена жалба срещу решението на възложителя за избор на изпълнител. Действително сключването на договор за обществена поръчка и неговото изпълнение е в интерес на възложителя, но в случая следва да се даде приоритет на провеждането на възлагателна процедура, гарантираща нейното качествено изпълнение и осигуряването на ефективно разходване на средствата, което от своя страна защитава обществения интерес в по-голяма степен. Изложените от възложителя съображения за неотложност са общи и декларативни, без при това да са подкрепени с конкретни доказателства. Липсват безспорни доказателства по смисъла на чл. 205, ал. 2 ЗОП, обосноваващи неотложност на изпълнението на дейностите по обществената поръчка, поради опасност от настъпване на значителна или труднопоправима вреда. В случая общественият интерес е за законосъобразно провеждане на процедурата за избор на изпълнител за възлагане на обществената поръчка. Този обществен интерес е обусловен и от опасността за налагане на санкция по чл. 215, ал. 5 ЗОП на възложителя при установена незаконосъобразност на решението за избор на изпълнител, след като е допуснато предварително изпълнение. Затова такова не следва да бъде допускано. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че преценката на КЗК да допусне предварително изпълнение не съответства на материалноправните изисквания на чл. 205, ал. 1 ЗОП. Обжалваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде оставено без уважение искането на възложителя за допускане на предварително изпълнение на разглежданата възлагателна процедура. Водим от горното и на основание чл. 216а, ал. 3 във вр. 236 във вр. чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение