Определение № 4302 от 30.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4166/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от С. Ц. Н., срещу определение от 18.10.2022 г., постановено по в. гр. д. № 5545/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на С. Н. от 07.09.2022 г. с искане да бъде освободена от внасяне на държавна такса по частната жалба вх. № 31324/01.06.2022 г. С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Навеждат се доводи, че неправилно съдът е приел за недоказани предпоставките за освобождаване от дължимата държавна такса без да изпълни задължението си да укаже на страната за необходимостта от представяне на доказателства. Твърди се, че с оглед подадената декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, са налице предпоставките за освобождаването на жалбоподателката от внасяне на дължимата държавна такса. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното определение съставът на Софийски апелативен съд е установил, че с разпореждане от 05.08.2022 г. на С. Н. са дадени указания по отстраняване нередовности на частна жалба вх. № 31324/01.06.2022 г., като представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лева. Разпореждането било връчено на 01.09.2022 г. Съдът е посочил, че на 07.09.2022 г. по пощата е изпратена молба за освобождаване от внасяне на дължимата се държавна такса, като жалбоподателката била представила декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК. От представената декларация съдът е установил, че жалбоподателката е пенсионер, размерът на пенсията й е 430 лв., има жилище в [населено място] с площ от 80 кв. м. и няма друго имущество. Посочил е също, че е декларирана нужда от лекарства месечно в размер на 60 лева, но за последното не били представени никакви доказателства. Предвид горното и като е взел предвид, че дължимата държавна такса е само 15 лева, съдът е преценил, че не са налице условията, за да бъде признато, че жалбоподателката не може да я плати. При тези мотиви съставът на Софийски апелативен съд е стигнал до извода, че подадената молба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Определението е правилно. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски в производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Право на такова освобождаване имат лицата, които нямат имущество и доходи. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на представените доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за плащане на държавна такса по делото. С разпореждане от 05.08.2022 г. по в. гр. д. № 5545/2022 г. съдът е дал указания на жалбоподателката С. Н. за отстраняване на нередовности по частна жалба с вх. № 31324/01.06.2022 г., като представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лева. В предоставения едноседмичен срок жалбоподателката е подала молба за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса, като е представила и декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК. В декларацията е посочила, че е вдовица, получава месечен доход в размер на 430 лв. от пенсия по болест, притежава недвижим имот в [населено място] с площ от 80 кв. м. и не притежава МПС, дялове и акции в търговски дружества и парични влогове. Посочила е също, че страда от заболяване, което налага допълнителни разходи в размер на 60 лева месечно, но не е представила медицински документи за това, нито доказателства, установяващи необходими допълнителни средства за лечение. Жалбоподателката не е приложила и доказателства за размера на пенсията й към датата на депозиране на молбата за освобождаване от държавна такса. Следва да се отбележи, че в тежест на молителя е да представи доказателства за твърдените от него факти. При липса на доказателства, установяващи обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът е в невъзможност да направи извод, че жалбоподателката не разполага със средства за заплащане на таксата. Наистина, в производството по чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът може служебно да събира доказателства, но тази му възможност е ограничена само до публичните регистри, данните от които не дават пълна представа за имущественото състояние на страната. Такава може да се получи само след като бъдат представени доказателства и за обстоятелствата, които не са публични и са известни само на страната или пък могат да бъдат събрани само с нейно съгласие. Предвид горното, при липсата на доказателства, установяващи обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК, от които да следва изводът, че Н. не разполага с достатъчно средства за внасяне на държавната такса в размер на 15 лева, искането за освобождаване от такава не може да бъде уважено. На второ място, не може да бъде споделено и оплакването за необоснованост на извода относно предпоставките за освобождаване на страната от заплащане на държавна такса. Фактът, че съдът не е дал изрични указания на молителката да представи доказателства за здравословното си състоние, е без значение за правилността на формирания от него извод за неоснователност на молбата за освобождаване от държавна такса, тъй като с оглед останалото притежавано от молителката и съпруга й имущество, размера на получаваната пенсия и декларирания размер на средства за лекарства, заплащането на държавна такса в размер на 15 лв. се явява напълно във възможностите на страната. С оглед всичко изложено, настоящият състав намира, че въззивното определение е правилно. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІI г.о.,