Определение № 430 от 20.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 2509/2013 г.

Образувано е по молба от страна на [фирма] –гр. Б. основана на чл.23 ал.3 ГПК за изпращането на дело възз. гр. дело№162 /13 по описа на АС-Варна за разглеждане в друг равен съд, поради отстраняване на съдиите в АС-Варна от участие при разглеждането на спора о това дело, съгласно чл.22 ал.1, т.5 и т.6 ГПК. Ответната страна не изпраща отговор на молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Съгласно чл.23 ал.3 ГПК по-горестоящият съд се произнася по изпращането на делото за разглеждане от друг равен по степен съд само при невъзможност от разглеждане на делото в съответния съд, пред който е заведено изразяващо в налично отстраняване на съдии по реда на чл.23 ал.2 във връзка с основанията по чл.22 ГПК. В настоящият случай съставът на АС-Варна, пред който делото е висящо се е произнесъл надлежност разпореждания №№ 642,643 и 646, постановени по възз. гр. дело №162/13 по описа на АС-Варна, съгласно чл.22 ал.2 ГПК като е отказал да приеме отвода. При това положение липсва основание ВКС да изпраща делото за разглеждане пред друг равен по степен съд, тъй като липсва отстраняване на съдиите в съответните колегии на АС-Варна, а от тук и невъзможност за разглеждане на същото от този съд, което изключва възможността ВКС да изпрати делото за разглеждане от друг АС. С оглед изложените съображения молбата по чл.23 ал.3 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение