Определение № 1 от 04.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 1345/2020 г.

ВКСII търговско отделение04.01.2022 г.докладчик Камелия Ефремова

Диспозитив

ОСВОБОЖДАВА сумата 32 640 (тридесет и две хиляди шестстотин и четиридесет) лева, внесена от „Елгруп“ ООД, [населено място] с превод от 05.05.2020 г. от „ПроКредит Банк (България)” ЕАД като обезпечение по сметка на Върховен касационен съд във връзка със спиране изпълнението на решение № 88 от 11.03.2020 г. по в. т. д. № 1/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, която сума да бъде преведена по банковата сметка на същото дружество, посочена в депозираната от него молба вх. № 69704 от 13.12.2021 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. Подадена е молба вх. № 69704 от 13.12.2020 г. от „Елгруп“ ООД, [населено място] за превеждане по посочената в молбата банкова сметка на сумата 32 640 лв., внесена като обезпечение по сметка на Върховен касационен съд във връзка със спиране изпълнението на решение № 88 от 11.03.2020 г. по в. т. д. № 1/2020 г. на Пловдивски апелативен съд. С молба вх. № 69317 от 03.12.2021 г. Частен съдебен изпълнител Г. И., рег. № 765, с район на действие Окръжен съд – Стара Загора, е уведомила ВКС за образувано изп. дело № 20217650404498 с взискател Р. И. Н. и длъжник „Елгруп“ ООД, както и че внесената от длъжника сума за обезпечение в размер на 32 640 лв. следва да бъде преведена или по негова сметка, или по сметка на ЧСИ. Настоящият състав, като взе предвид данните по делото, намира, че молбата на „Елгруп“ ООД е основателна. Сумата, чието превеждане се иска, е постъпила по сметката за обезпечения на Върховен касационен съд на 07.05.2020 г. (където се намира и понастоящем, видно от приложената служебна бележка от 30.12.2021 г.). Същата е преведена от „Елгруп“ ООД, [населено място] на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК по повод заявено искане за спиране изпълнението на обжалваното въззивно решение. С постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 87 от 13.04.2021 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение. Следователно, налице е влязло в сила решение, по смисъла на чл. 296, т. 3 ГПК, с което касаторът „Елгруп“ ООД, [населено място] е осъден да заплати на Р. И. Н. от [населено място], общ. Стара З. процесната сума, като внесеното от него обезпечение трябва да бъде използвано съобразно предвиденото в закона предназначение – за гарантиране изпълнението на осъдителното въззивно решение, в какъвто смисъл са и разясненията по т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно, обаче, от представеното с молбата потвърждение за плащане, издадено от „ПроКредит Банк (България)” ЕАД, се установява, че на 06.12.2021 г. длъжникът по изпълнителното дело „Елгруп“ ООД, [населено място] е превел по сметка на Частен съдебен изпълнител Г. И., рег. № 765, с район на действие Окръжен съд - Стара Загора, сумата 64 362.01 лв., отразена в изпратената до него покана за доброволно изпълнение от 01.12.2021 г. Посочената сума формира целия дълг на дружеството към взискателя Р. И. Н. и включва както главницата 32 640 лв., така и лихви, такси и разноски. С оглед изложеното, следва да се приеме, че доколкото присъденото с въззивното решение вземане вече е погасено от касатора, внесената от него гаранция по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК подлежи на връщане. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение

Цитирани разпоредби

4