Определение № 50165 от 04.09.2023 г. на ВКС по т. д. № 1066/2022 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх.№502758/31.05.2023г. на „ИО Архитекти“ООД, с която е поискано съдът да допълни определение №50104/30.05.2023г. по т.д.№1066/22г., като му присъди направените от дружеството разноски за производството пред ВКС, представляващи платен в размер на 4 152 лв. адвокатски хонорар. В законоустановения срок насрещната по молбата страна „Идън Вилидж“ООД е възразил срещу основателността на искането по съображения,че липсват представени с молбата доказателства за понасянето на разноски от страната и че липсва представен своевременно списък за разноски. Направено е евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с искане в случай,че съдът намери молбата за основателна, да намали размера на присъдената сума. Настоящият състав на Върховен касационен съд Търговска колегия Второ отделение намира молбата за допустима, а по същество – и частично основателна. Видно от данните по делото, производството пред настоящия състав е било образувано по касационна жалба на „Идън Вилидж“ООД срещу въззивно решение, потвърждаващо първоинстанционен акт, с който са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „ИО Архитекти“ООД осъдителни искове за сумите 15 000 лв. и 30 000 лв. Срещу касационната жалба е подаден писмен отговор от „ИО Архитекти“ООД, депозиран чрез надлежно упълномощения адв. Г. С., като със същия е поискано с произнасянето си за недопускане/ отхвърляне на касационната жалба съдът да му присъди направените за изготвянето на отговора разноски в размер на 4152 лв., представляващи заплатено на процесуалния представител възнаграждение. С последваща молба, подадена преди произнасянето на състава на ВКС, са представени фактура №9310/03.05.2022г. и платежно нареждане от същата дата, установяващи начисляването и заплащането по банков път на адвокатското възнаграждение в размер на 4 152 лв. с включен ДДС. С постановеното от състава на ВКС определение №50104/30.05.2023г. касационната жалба на „Идън Вилидж“ООД е оставена без разглеждане в частта й срещу въззивното решение по иска с цена 15 000 лв., а по иска с цена 30 000 лв. не е допуснато касационно обжалване. В определението си съставът е пропуснал да се произнесе по искането за разноски. Този процесуален пропуск подлежи на отстраняване с настоящото определение по реда на чл.248 ГПК.Налице са предвидените в закона предпоставки за принципно уважаване на искането, доколкото изходът пред настоящия състав е в полза на молителя и съществуват данни за реално понесени от него разноски, видно от обсъдените по-горе писмени доказателства. Възражението на „Идън Вилидж“ООД, касаещо липсата на представен списък за разноски, не може да обуслови нито извод за недопустимост на искането, нито този факт се отразява върху основателността му. Съгласно чл.80 изр.2 ГПК липсата на списък е основание за неразглеждане на молба за изменение, но не и на такава за допълване на съдебния акт, с който съдът е приключил делото пред него, когато изобщо липсва произнасяне по своевременно направено искане за присъждане на разноски, каквото в случая е налице. При преценката си за уважаване на искането за допълване съдът се ръководи единствено от наличието на допуснат от него пропуск да се произнесе и от наличието на ангажирани от страната данни за понесени от нея съдебни разноски. Основателно е обаче направеното от „Идън Вилидж“ООД възражение за прекомерност на заплатения от „ИО Архитекти“ООД адвокатски хонорар за производството пред ВКС. С разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК законодателят е възложил в правомощие на съда да присъди на спечелилата делото страна разноски за адвокатско възнаграждение в намален до съответния минимален размер, определен с Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения тогава, когато констатира несъответствие между платеното такова и действителната фактическа и правна сложност на делото. В случая минималният размер на адвокатския хонорар, съответен на обжалваемия пред ВКС материален интерес от 45 000 лв., съгласно чл.7 ал.2 т.4 вр. чл.9 ал.3 от Наредба №1/2004г. /в редакцията й към датата на уговарянето и плащането му/, е 1410 лв., а с ДДС – 1692 лв. Извършено е в производството пред ВКС от процесуалния представител на „ИО Архитекти“ООД единствено процесуално действие – подаване на отговор на касационната жалба - не са събирани доказателства и не е разглеждано делото в открито съдебно заседание; касационната жалба е била и частично недопустима, с оглед цената на единия от исковете. Поради това ВКС в настоящия си състав намира,че заплатеното от „ИО Архитекти“ООД на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение в размер на 4 152 лв. не следва да бъде възлагано изцяло в тежест на загубилата делото страна, като същата следва да бъде осъдена да заплати на това дружество разноски в намален размер от 1692 лв. /с ДДС/. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Търговска колегия Второ отделение