Определение № 3842 от 10.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2946/2025 г.
ВАСШесто отделение10.04.2025 г.докладчик Слав Бакалов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане № 324/10.01.2025 г., постановено по адм. дело № 261/2024 г. по описа на Административен съд - Варна. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА /п/ СЛАВ БАКАЛОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл.213а ал.7 във вр. с чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от В. А. В., от гр. Варна, срещу Разпореждане № 324/10.01.2025 г., постановено по адм. дело №261/2024 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е върната подадената от В. В. касационна жалба с вх. № 11848/27.08.2024 г. срещу Решение №6631/26.06.2024 г., постановено по адм. дело №261/2024 г. по описа на Административен съд - Варна. Частният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на Разпореждане № 324/10.01.2025 г., постановено по адм. дело № 261/2024 г. по описа на Административен съд - Варна, като излага доводи за нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска неговата отмяна. Ответната страна – директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Варна, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Е. Лазарова, оспорва частната жалба като неоснователна и моли обжалваното разпореждане да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустими като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: От фактическа страна е установено, че производството по издаване на оспорваното разпореждане е образувано по касационна жалба № 11848/27.08.2024 г. срещу решение № 6631/26.06.2024 г. постановено по адм. дело № 261/2024 г. по описа на Административен съд - Варна. С Разпореждане № 9123/13.09.2024 г. по адм. дело № 261/2024 по описа на АдмС - Варна, съдът е оставил без движение касационната жалба, като е дал указания на В. В. да отстрани констатираните нередовности изразяващи се в представяне на доказателства за внесена по сметка на ВАС държавна такса в размер от 70.00лв.; представяне на препис от касационната жалба за другата страна; точно и мотивирано посочване конкретните пороци на решението, които съставляват касационни основания; представяне на касационната жалба, подписана от адвокат, ведно с пълномощно, сочещо на представителни права на адвоката, освен ако жалбоподателят има юридическа правоспособност, за което трябва да представи удостоверение за юридическа правоспособност. В разпореждането е посочено, че ако недостатъците не бъдат отстранени в седемдневен срок, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството ще бъде прекратено. До частния жалбоподател е изпратено съобщение за връчване на Разпореждане № 9123/13.09.2024 г., на което е отбелязано, че същия не е открит на адреса на 17.09.2024 г., 28.09.2024 г. - събота, и на 11.10.2024 г. С Разпореждане № 10709/21.10.2024 г. по адм. дело № 261/2024 г. по описа на АдмС Варна, е разпоредено съобщението да бъде връчено по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК. Уведомление за това е поставено на входната врата и пощенската кутия на жалбоподателя на 18.11.2024 г., като преди това са правени нови опити за връчване на съобщението на 23.10..2024 г., 02.11.2024 г. – събота и 18.11.2024 г., като са оставени съобщения от връчителя. Съдът е приел, че в срока по чл. 18а, ал. 9 не е последвало изпълнение на дадените указания, което е отрицателна процесуална предпоставка за развитие на производството и съгласно чл. 158, ал. 3, вр. с чл. 151, т. 3 АПК с Разпореждане № 324/10.01.2025 г., по адм. дело №261/2024 г. по описа на АдмС Варана, е върнал касационната жалба, а производството по делото е прекратено. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 213а, ал. 1 АПК, съдията -докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната жалба или протеста и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213 АПК, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. Правилно съдът е констатирал, че подадената от В. В. касационна жалба е нередовна по смисъла на чл.212 ал.1 т.4 и чл.213 т.3 и т.4 от АПК – не са посочени конкретните пороци на обжалвания акт, които съставляват касационните основания, не е представено доказателство за внесена държавна такса и не е представен препис от касационната жалба за другата страна. За констатираните нередовности жалбоподателя е бил редовно уведомен по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК, чрез залепване на уведомление на 18.11.2024 г., след като не е бил открит на посочения адрес. Действително първоинстанционния съд неправилно е определил дължимата държавна такса в размер на 70 лева, тъй като същата следва да бъде в размер на 30 лв., съгласно чл.227а ал.4 от АПК. Неоснователни са и указанията касационната жалба да бъде подписана от адвокат, респективно да бъде представено пълномощно или доказателства за юридическа правоспособност на жалбоподателя, тъй като това изискване не се отнася за дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане, каквото е настоящото, съгласно чл.212 ал.2 пр.второ от АПК. Тези неточности в разпореждането на първоинстанционния съд обаче не са довели до незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, тъй като останалите нередовности на подадена касационна жалба обосновано са констатирани и не са отстранени от жалбоподателя в предвидения срок. Съдът правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 213а, ал. 1, изр. второ АПК е упражнил правомощията си и е върнал подадената от В. В. касационна жалба № 11848/27.08.2024 г. срещу решение № 6631/26.06.2024 г. постановено по адм. дело № 261/2024 г. по описа на АдмС Варна, след като в дадения от съда седемдневен срок, нередовностите в касационната жалба не са били отстранени. Съгласно правилото на чл. 18а, ал. 9 АПК, когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. В уведомлението от 18.11.2024 г. се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на съда и могат да се получат в едноседмичен срок до 25.11.2024 г. Същите се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда. В случая посоченото правило е спазено. На адреса на жалбоподателя не е намерено лице, което да получи книжата, поради което правилно първоинстанционният съд е разпоредил съобщаването да се извърши чрез залепване на уведомлението по чл. 18а, ал. 9 АПК. След като жалбоподателят не се е явил в предвидения в уведомлението от 18.11.2024 г. срок в канцеларията на съда за получаване на съобщението за Разпореждане №9123/13.09.2024 г. постановено по адм. дело №261/2024 по описа на АдмС Варна, съдът е приел, че то е връчено редовно на 25.11.2024 г. От датата на връчване е започнал да тече законовия седемдневен срок за изпълнение на указанията. Срокът за изпълнение е изтекъл на 02.12.2024 г., като до изтичането му, както и до момента на постановяването на Разпореждане № 324/10.01.2025 г. по адм. дело № 261/2024 г. по описа на АдмС - Варна, по преписката не са приложени доказателства за отстраняване на констатираните нередовности. По така изложените съображения, оспореното Разпореждане № 324/10.01.2025 г., постановено по адм. дело № 261/2024 г. по описа на Административен съд Варна, като правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл.213а ал.7 вр. чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2, изречение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
Цитирани разпоредби
16- чл. 151, т. 3 АПК
- чл. 18, ал. 9 АПК
- чл. 213, ал. 1 АПК
- чл. 227, ал. 4 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 158, ал. 3
- чл. 18, ал. 9
- чл. 212, ал. 1, т. 4
- чл. 212, ал. 2
- чл. 212
- чл. 213, ал. 1
- чл. 213, ал. 7
- чл. 213, т. 3
- чл. 221, ал. 2
- чл. 229
- чл. 236