Решение № 531 от 20.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5336/2008 г.

Решение № 531 от 20.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5336/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. С. и С. С. Д., чрез пълномощника им а. А, против решение № 130 от 12.05.2008 г. постановено по гр. д. № 111 по описа за 2008 г. на С. окръжен съд, с което е отменено решение № 20 от 28.03.2007 г. и допълнително решение № 141 от 20.12.2007 г. по гр. д. № 1452/2006 г. на Районен съд С. З. и е постановено друго за уважаване на предявения от П. С. Д. против И. С. С. и С. С. Д. иск по чл. 76 от ЗН по отношение на по 1/3 ид.ч. от имотите, прехвърлени от С. Г. Г., уважено е искането на П. С. Д. за намаляване на дарствено разпореждане, направено от С. Г. Г. за идеални части, на основание чл. 30 от ЗН, възстановена е запазената й част в размер на 1/3 от недвижимия имот и е допусната съдебна делба на имотите (апартамент и гараж) между П. С. Д. и С. С. Д., при права в съсобствеността 11/18 ид.ч. за първата и 7/18 ид.ч. за втория и същото решение е оставено в сила в частта, с която е отхвърлен иска за делба по отношение на И. С. С. К. са навели довод за неправилно приложение на материалния закон относно изискването по чл. 30, ал. 2 от ЗН за приемане на наследството по опис, като предпоставка за предявяване на искането за възстановяване на запазена част и искат отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново по съществото на спора. Ответникът по жалбата П. С. Д. оспорва същата и иска въззивното решение да бъде оставено в сила. С определение № 97/09 от 11.02.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради противоречие на извода на въззивния съд, че описът на наследството, изискуем по чл. 30, ал. 2 от ЗН, има само доказателствено значение за установяване размера на оставеното наследство, с разрешението, дадено в решение № 1* от 20.12.1991 г. по гр.д. № 1081/91 г. на ВС, I г.о., съгласно което когато заветникът или надареният не е наследник по закон, възстановяване на запазена част се допуска само ако наследникът е заявил, че приема наследството по опис и такъв опис е съставен по предвидения в закона ред. Съдът е бил сезиран с предявен от П. С. Д. против И. С. С. и С. С. Д. иск за делба на апартамент № 6 и гараж № 6, находящи се в гр. С. и движими вещи, останали в наследство на С. И. Г., поч. 31.07.2000 г. и съпругата му С. Г. Г., поч. 30.06.2006 г., съединен с иск по чл. 76 от ЗН да се признаят за недействителни спрямо нея дарствените разпореждания на С. Г. Г. и И. С. С. с по 1/6 ид.ч. от имотите, наследена от С. И. Г., в полза наС. С. Д. и да се намали дарственото разпореждане на С. Г. Г. на 1/2 ид.ч. от имота в полза на С. С. Д. до размера, необходим за възстановяване на запазената й част. Първоинстанционното решение в частта, с която е допусната делба на наследени от С. И. Г. и С. Г. Г. движими вещи при равни права между П. С. С., като за останалите вещи искът е отхвърлен, е влязло в сила като необжалвано. В касационната жалба липсват доводи, каещи отхвърлянето на иска спрямо И. С. С., поради което въззивното решение в тази част също не е обжалвано и е влязло в сила. Установено е, че наследници на С. И. Г., починал на 31.07.2000 г. са съпругата му С. Г. Г. и дъщерите му П. С. Д. и И. С. С., като процесните имоти са били съпружеска имуществена общност на С. и С. Г. С нотариален акт № 1* том IV, рег. № 4* дело № 587 от 2005 г. С. Г. Г. е дарила на С. С. Д. 4/6 ид.ч. от имотите, а И. С. С. - 1/6 ид.ч. Въззивният съд е изложил съображения, че разпореждането с идеални части от наследени имоти в полза на трети лица, т.е. такива извън конкретния кръг на наследниците, призовани към наследяване, се явява относително недействително в отношенията между наследниците, призовани към наследяване и последиците от такава сделка не могат да им се противопоставят. Същевременно ищцата като дъщеря на С. Г. има право на запазена част от наследството й в размер на 1/3 ид.ч. и разпореждането, направено от С. Г. с дарение на идеални части в размер на 4/6 ид.ч. в полза на С. Д., трето лице (извън кръга на призованите към наследяване) следва да бъде намалено до размера, с който е накърнена запазената част на П. Д. И. С. не е направила искане за намаляване на дарственото разпореждане, поради което не получава дял от процесните имоти. Счетено е за неоснователно възражението за неоснователност на иска по чл. 30 от ЗН, поради неприемане от страна на ищцата на наследството под опис, тъй като описът е само доказателствено средство за установяване размера на наследствената маса и доколкото ответникът не е представил доказателства за наличие на други имущества в наследствената маса, то имотът предмет на дарственото разпореждане е единствен в наследствената маса и дарението следва да бъде намалено с 1/3 до размера на запазената част на ищцата. Въззивното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Тезата за правното значение на изискването по чл. 30, ал. 2 от ЗН е основана на правната теория - проф. В е на становище, че описът има само доказателствено значение и в случай, че между страните не съществува спор за обема на наследствената маса или ако не е направено изрично възражение в този смисъл съдът, не следва служебно да следи дали наследството е прието по опис. Посоченото тълкуване обаче не се възприема в практиката на касационния съд, израз на която е решение № 1* от 20.12.1991 г. по гр.д. № 1081/91 г. на ВС, I г.о., а също и решение № 48/08 от 15.10.2008 г. по гр.д. № 3* по описа за 2007 г. на ВКС, V г.о., Решение № 200 от 28.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 935/2008 г., IV г. о., ГК, Решение № 201 от 28.03.2006 г. на ВКС по гр. д. № 898/2005 г., I г. о., Решение № 1* от 9.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4687/2007 г., II г. о., приемаща, че предпоставка за упражняване на потестативното право по чл. 30 от ЗН спрямо лице, което не е наследник по закон, е наследството да е прието от наследника-ищец по опис. С Тълкувателно решение № 1 от 4.02.2005 г. по т. гр. д. № 1/2005 г., ОСГК на ВКС се обявява за изгубила сила т. 15 от П. на пленума на Върховния съд № 4/1964 г. (което приемаше, че по смисъла на чл. 30, ал. 2 от ЗН "наследници по закон" са всички лица, посочени в чл. 5 - 10 от ЗН, т.е. тези, които биха могли да бъдат наследници, независимо дали са призовани към наследяване), като практиката се връща към тълкуването, дадено в Тълкувателно решение № 28 от 1962 г. на ОСГК на ВС, с което бе възприето, че под термина наследници по закон по чл. 30, ал. 2 ЗН трябва да се разбират наследниците, които в конкретния случай са призовани да наследяват, а не всички лица по чл. 5 - 10 ЗН. Следователно приемането на наследството под опис е елемент от основанието за възникване на правото да се иска възстановяване на запазена част спрямо лице, което не е призовано към наследяване. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че неправилно въззивният съд е приел, че дарението следва да се намали с дробта, съставляваща запазена част на ищцата, както се процедира при универсално разпореждане с цялото имущество на наследодателя. Чл. 31 от ЗН изисква при искане за намаляване на дарения или завети (т.е. при частни разпоредителни сделки) да се образува и остойности наследствена маса, тъй като по своята същност запазената част е цифрова величина, дроб от една стойност, която се изчислява чрез извършване на регламентираните в закона действия, а в настоящия случай е установено от влязлото в сила първоинстанционно решение, че в наследството на С. Г. Г. са останали и права върху движими вещи, което е налагало формиране на наследствена маса. С оглед изложеното следва, че искането за намаляване на извършеното от С. Г. Г. в полза на С. С. Д. дарствено разпореждане с 1/2 ид.ч. от процесните апартамент и гараж за възстановяване на запазената част на П. С. Д. от наследството на С. Г. Г., е неоснователно. Релевантно с оглед изхода на спора е и недействителни ли са по отношение на П. С. Д. разпорежданията, извършени от С. Г. Г. и И. С. С. с наследените от С. И. Г. по 1/6 ид.ч. от процесните имоти. Систематичното място на чл. 76 ЗН и граматичното тълкуване на нормата сочат, че основната й защитна функция касае определен кръг лица при определени условия - само сънаследниците в спора относно ликвидиране съсобствеността, породена при наследяване. Актът на разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти, с отделна сънаследствена вещ е относително недействителен по право, в какъвто смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС. Разпоредителната сделка е действителна, валидно обвързва страните по нея, поражда желаните и целени от тях правни последици и има действие спрямо третите лица. Актът на разпореждане със сънаследствена вещ, изцяло или отчасти, е непротивопоставим по отношение на останалите сънаследници, доколкото с разпоредената вещ не се изчерпва наследството и не се касае до хипотеза на разпореждане по чл. 212 ЗЗД, или е налице хипотеза на извършени разпореждания от всички сънаследници със сънаследствения им дял, или разпореждането е между тях. В съдебния исков процес за ликвидиране съсобствеността, сделката може да се обяви за недействителна по чл. 76 ЗН по искане на сънаследника, който не желае в делбата да участвува приобретателя по нея, което е от значение във втората фаза на делбата, доколкото претенция по чл. 288, ал. 3 от ГПК-отм. (сега чл. 349, ал. 2 от ГПК) е допустима само при делба на възникнала по наследяване съсобственост, както и с оглед възможността да се упражнят някой облигационни права - по чл. 12, ал. 2 от ЗН. Следователно, ако приобретателят по атакуваната по реда на чл. 76 от ЗН сделка притежава права, които не биха могли да бъдат изключени при уважаване на иска и участва в делбата и на друго основание, то искът за обявяване относителната недействителност се явява неоснователен. В случая С. С. Д. се явява съсобственик и на друго правно основание - дарението от страна на С. Г. Г. на правата й от прекратената съпружеска имуществена общност и би се легитимирал като съсобственик дори и при основателност на иска по чл. 30 от ЗН, тъй като би запазил права в размер на разполагаемата част на наследодателката, поради което искът по чл. 76 от ГПК се явява неоснователен. С оглед изложеното решението в атакуваната му част следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените от П. С. Д. искове по чл. 76 от ЗН и по чл. 30 от ЗН и делбата да се допусне между П. С. Д. и С. С. Д. при права 1/6 ид.ч. за ищцата (наследена от С. И. Г.) и 5/6 ид.ч. за ответника (придобити по дарение от С. Г. Г. и И. С. С.).