Решение № 345 от 29.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 211/2009 г.

Решение № 345 от 29.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 211/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева Производството е по реда на чл. 231 и сл. ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 12 ГПК. Образувано е по молба на Р. Г. Н. от с. Х., обл. Пазарджишка за отмяна на основание чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) на влязлото в сила решение на Пловдивския окръжен съд от 16.11.1998 г. по гр.д. № 4142/1997 г. с което по реда на чл. 208, ал. 2 ГПК (отм.) в ред. по ДВ бр. 28/1983 г., са отхвърлени исковете му по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ против РДВР - Пловдив. Към молбата са приложени като нови доказателства писмо изх. № Ж* от 29.09.2006 г. на Министерство на вътрешните работи, дирекция "Човешки ресурси" до Р. Г. Н., заповед за уволнение № 443 от 13.03.1996 г., приемо- раздавателна ведомост и график за присъствие. Молителят излага съображения, че приложеното писмо на МВР, с което министерството го уведомява, че заповед № 443/12.03.1996 г. на директора на РДВР - Пловдив за дисциплинарното му уволнение е получена в служба "Личен състав" на МВР - София на 18.03.1996 г., е ново писмено доказателство от което се установява, че заповедта за уволнение не му е връчена на 29.03.1996 г., както е приел въззивният съд. По изложените в молбата съображения моли влязлото в сила решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. Ответникът по молбата за отмяна Регионална дирекция на вътрешните работи /РДВР/ гр. П. не е изразил становище. Върховният касационен съд след като прецени данните по делото и представените с молбата писмени доказателства намира за установено следното: Молбата за отмяна е неоснователна поради следните съображения: Хипотезата на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) е приложима в случаите, когато се открият нови обстоятелства, или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Приложените към молбата писмени доказателства не установяват нови обстоятелства по смисъла на посочената разпоредба. Заповедта за дисциплинарно уволнение на молителя е представена при гледането на делото по същество в няколко копия, включително с отбелязването на гърба й, че на 12.03.1996 г. Р. Н. се е запознал със съдържанието й, но поради възражението му, че ползва болничен отпуск, е уведомен след изтичането му да се яви да получи заповедта. По делото е приет като доказателство и приложения към молбата график за присъствие /л.53 от гр.д. № 3236/96 г. на Пловдивския районен съд/. Представеното като ново писмено доказателство писмо от 29.09.2006 г. на Министерство на вътрешните работи, както сам твърди молителят в молбата си от 18.10.2006 г., му е издадено въз основа на съдебно удостоверение № 4* от 7.05.1998 г. на Пловдивския окръжен съд. От данните по в.гр.д. № 4142/1997 г. на Пловдивския окръжен съд се установява, че на молителя са били издадени няколко удостоверения за установяване на твърдяното обстоятелство, а именно, че заповедта за уволнението не му е връчена на 29.03.1996 г., а на 12.03.1996 г. при отказ. Освен посоченото от молителя и приложено по делото удостоверение, в същия смисъл е и удостоверение № 4142/9.02.2998 г. на Пловдивския окръжен съд. Следователно молителят е могъл да се снабди с исканото доказателство въз основа на издадените му съдебни удостоверения в хода на инстанционното разглеждане на спора. Извънредното производство по отмяна по чл. 231 ГПК (отм.) не е средство за попълване на делото с доказателства, които страната е могла да представи при положена нормална грижа за добро водене на делото. Следва да се отбележи освен това, че данни за запознаване на молителя със заповедта за уволнение на 12.03.1996 г. и отказа му да я получи, се съдържат както бе посочено по-горе, в отбелязването на гърба на заповедта за дисциплинарно уволнение, т. е. обстоятелството, че заповедта за уволнение е получена в служба "Личен състав" - МВР София на 18.03.1996 г. не внася ново обстоятелство. Освен това твърдяното обстоятелство, дори и да бе ново, не е от съществено значение за делото, тъй като правнорелевантна относно момента на прекратяване на трудовото правоотношение е датата на връчването на заповедта за уволнение - съгласно чл. 195, ал. 3 КТ, а не кога заповедта е получена в служба Личен състав. Приложената към молбата приемо-раздавателна ведомост също не е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.), тъй като е могла да бъде представена при разглеждането на делото, а освен това не е от съществено значение за изхода на делото. Отбелязването за издадено на 18.03.1996 г. имущество е неотносимо към датата на връчване на заповедта за уволнение. Предвид изложеното молбата за отмяна на Р. Г. Н. е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение