Определение № 80 от 23.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2117/2014 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба вх.№ 1010 от 27.01.2014г. подадена от Т. С. Т. чрез пълномощника му адв. Н. Н. за отмяна на влязло в сила решение № 581/08.12.2010г. по гр.д. № 411 /2010г. на Плевенски окръжен съд. Поддържаното основание за отмяна е по чл. 303, ал.1,т.1 ГПК като молителят представя нови писмени доказателства - декларации от лицата Л. Н. Й., П. П. М. и Н. С. Е., с нотариална заверка на подписите, в които се установява фактическата обстановка по съставяне на процесното завещание и причината то да съдържа две дати - в началото и в края си. Ответницата по молбата Т. С. П. поддържа в писмения си отговор, че молбата е недопустима, защото посоченото решение на Плевенски окръжен съд е било отменено от Великотърновски апелативен съд. По същество намира молбата за неоснователна, тъй като представените писмени декларации не са нито нови обстоятелства, нито нови писмени доказателства от значение за делото. Претендира присъждане на разноски по приложен списък. Ответницата Р. М. В. не е взела становище по молбата. При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на ІІг.о., намира следното: Молителят сочи като обект на отмяната първоинстанционното решение на Плевенски окръжен съд по гр.д.№ 411/2010г. Видно, че то е било отменено от въззивната инстанция - Великотърновски апелативен съд, а впоследствие нейното решение също е отменено и спорът е решен окончателно с решение на Върховния касационен съд № 398 от 16.01.2013г. по гр.д. № 992/2011г. на ІVг.о. При тези обстоятелства и доколкото интересът на молителя е от отмяна на окончателния съдебен акт, разрешаващ спора по същество, то следва да се счита, че предмет на отмяната е решението на Върховния касационен съд. По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание за отмяна е налице, когато се установи наличието на писмено доказателство, установяващо съществуването на обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В този смисъл представеният документ трябва да разполага с доказателствена сила, която да е в състояние да формира у съда фактически изводи, различни от тези, които са поставени в основата на влязлото в сила решение. Представените в случая декларации с нотариална заверка на подписа, изходящи от лица, които биха могли да бъдат разпитани като свидетели по делото, представляват писмено изложени свидетелски показания, т.е. те не са писмени доказателства по смисъла на чл. 179 и чл. 180 ГПК. В този смисъл е и задължителната практика - т.4 на ППВС № 2/1977г. Затова следва да се приеме, че молбата за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК е процесуално недопустима, доколкото не се основава на нови писмени доказателства, годни да установят съществуването на факти от значение за изхода на спора. Поради това молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане, като в полза на ответницата Т. П. се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200лв. съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.