Определение № 223 от 26.04.2024 г. на ВКС по н. д. № 124/2024 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание по чл. 43, т. 3 от НПК, след като с определение № 4 от 31.01.2024 г. единственият съдия от Районен съд – гр. Ивайловград се е отвел от разглеждането на образуваното пред този съд н.ч.х.д. № 7/2024 г., а с определение № 5 от същата дата е прекратил наказателното производство по същото дело и констатирайки, че не е възможно да се сформира състав, който да го разгледа и е постановил изпращането му на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, на който то да бъде възложено за разглеждане и решаване. Постъпило е становище от прокурор Ивайло Симов от Върховната прокуратура, според което са налице законни основания за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа и да реши делото. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди данните по делото и взе предвид становището на прокурора, установи следното: Производството по н.ч.х.д. № 7/2024 г. е образувано пред районния съд в гр. Ивайловград по повод на тъжба от К. И. К. против И. Д. М. с оглед на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 НК. Единственият съдия и административен ръководител на Районен съд – гр. Ивайловград се е отвел от разглеждането на делото на осн. чл. 29, ал. 2 НПК, изтъквайки като аргумент това, че тъжителят е служител на ОЗ „Охрана“ – Х., изпълнява служебните си задължения именно в РС-Ивайловград и поради това двамата са в ежедневен контакт, като поддържат служебни отношения. Този факт е изтъкнат като способен да компрометира доверието в обективността на съдията при евентуално негово ангажиране с разглеждането на делото. Така създалата се ситуация на невъзможност районният съд в гр. Ивайловград да сформира състав за разглеждане на делото налага необходимост от уважаване на искането за промяна на местната подсъдност. Делото следва да бъде възложено на друг, равен по степен съд, в териториална близост до гр. Ивайловград, за да бъдат минимизирани затрудненията във връзка с администрирането му, както и неудобствата на ангажираните с участие в него лица. Поради изложеното и на осн. чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение