Определение № 101 от 26.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4011/2017 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определение № 497/16.07.2017 на Пернишкия окръжен съд по гр.д. № 25/2017 в частта, в която ответникът по делото [фирма], П. е осъден да заплати сумата 696 лева разноски по делото. Недоволен от определението е жалбоподателят [фирма], П., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че не дължи разноски във въззивното производство. Ответникът по жалбата Г. И. С. я оспорва, като счита, че жалбата не съдържа оплаквания и е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е по разноските, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че според изхода на делото във въззивното производство ищецът дължи на ответника разноски в размер на 722,40 лева, а ответникът на ищеца – 696 лева, т.е. по компенсация ответникът дължи на ищеца разноски за 26,40 лева. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Правилно въззивният съд е приел, че предмет на делото е вземане за 14.000 лева, като с въззивното решение е прието, че то съществува само до размера на 8.000 лева, ответникът е направил разноски за 1.720 лева, а ищецът – за 1.200 лева, при което дължимите разноски по компенсация са 26,40 лева. Като е съобразил изложеното въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение