Определение № 50049 от 03.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1953/2022 г.

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 7099/05.08.2022 г., подадена от Н. П. Х. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], вх.18, ап.4 - чрез пълномощник адв. К. Т. от АК Варна. С исковата молба е предявен иск против „Профи Кредит България“ АД за прогласяване нищожност на основание чл.47, ал.2 ЗМТА на арбитражно решение № 2186 от 31.10.2013 г., постановено по в. арб. д. № 2186/2013 г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ. При предявяване на иска ищецът е внесъл държавна такса за производството по чл.47 и сл. ЗМТА в размер на 50 лв., като с исковата молба е представил копие от вносния документ. С разпореждане от 22.08.2022 г. на председателя на ІІ т. о. на ВКС исковата молба е оставена без движение с указания до ищеца в едноседмичен срок от уведомяването да отстрани констатирани нередовности на молбата, в т. ч. да представи платежен документ за внасяне по сметката на ВКС на разликата над сумата 50 лв. до пълния размер на дължимата държавна такса, съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно - 711.03 лв. В предоставения с разпореждането срок ищецът е изпълнил дадените указания, като по отношение на държавната такса е поискал да бъде освободен от заплащането й поради влошено финансово състояние и липса на парични средства за покриване на таксата. В подкрепа на искането за освобождаване от държавна такса ищецът е представил декларация от 05.09.2022 г. за материално и гражданско състояние, в която - под страх от наказателна отговорност, е декларирал, че е разведен и няма непълнолетни деца, които да издържа, здравословното му състояние не е влошено, не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства, няма банкови сметки, не получава трудово възнаграждение и друго възнаграждение за труд, няма доходи от наем, рента и аренда на земеделски земи, не получава дивиденти от участие в търговски дружества, не е регистриран като едноличен търговец, не получава пенсия. Същите обстоятелства са декларирани и в актуална декларация от 17.05.2024 г., в която ищецът е посочил, че източник на личната му издръжка са помощи от близки и роднини. След преценка на обстоятелствата, отразени в декларациите, съставът на ВКС намира, че искането за освобождаване от задължението за заплащане на пълния размер на дължимата за производството по чл.47 и сл. ЗМТА държавна такса е основателно. Ищецът не разполага със средства, с които би могъл да заплати таксата от 711.03 лв. без особени затруднения и поради това, за да не бъде препятстван достъпа му до правосъдие, той следва да бъде освободен от заплащане на таксата на основание чл.83, ал.2 ГПК. По изложените съображения Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,