Решение № 169 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1176/2010 г.

Решение № 169 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1176/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. И. П. от [населено място], против решението от 30.04.2010 г., постановено по в. гр. д. № 5/2010 г. на Габровски окръжен съд, в частта, с която е обезсилено решението от 27.10.2009 г. по гр. д. № 945/2009 г. на Габровски районен съд за отхвърляне на предявения от П. И. П. срещу Л. А. А. иск за заплащане на сумата 8000 лв. - уговорено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие серия А № 30434 от 27.05.2008 г. и е прекратено производството по делото. Касационното обжалване е допуснато с определение № 125 от 2.02.2011 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса: допустимо ли е предявяването на осъдителен иск в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, е от значение за развитие на правото. Настоящият съдебен състав намира, че след като към момента на предявяване на иска е налице изпълнително основание за вземанията на кредитора-ищец - заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, макар и не влязла в сила поради подаденото писмено възражение срещу нея, то предявяването на осъдителен иск за същите вземания не би бил допустим. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответникът по жалбата Л. А. А. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касаторът П. И. П. е сезирал Габровски районен съд със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и такава е издадена в полза на молителя срещу Л. А. А. за сумата 9 000 лв. - договорено адвокатско възнаграждение по два договора за правна помощ съответно за 8 000 лв. и за 1 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.09.2008 г., както и сумата 180 лв. - разноски по делото. С оглед подаденото от длъжника в срок възражение по чл. 414 от ГПК, на молителя е даден едномесечен срок за предявяване на иск по чл. 414 от ГПК относно вземането си. Последният е предявил исковата си молба пред Габровски районен съд, по която е образувано гр. д. № 945/2009 г. по описа на същия съд. По така предявения иск първоинстанционният съд е постановил решение за отхвърляне на осъдителните претенции. С въззивното решение, допуснатата до касационно обжалване част, е обезсилено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от П. И. П. срещу Л. А. А. иск за заплащане на сумата 8000 лв. - уговорено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие серия А № 30434 от 27.05.2008 г. и е прекратено производството по делото. Въззивният съд е приел, че заповедта за изпълнение съставлява процесуална пречка за успешното провеждане на осъдителния иск, предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК вместо установителния иск по чл. 422 от ГПК, поради което е счел за недопустими осъдителния иск и първоинстанционното решение, с което е разгледан. Първоинстанционният съд се е произнесъл по искова молба, чиято обстоятелствена част сочи, че спорът е по иск по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Ищецът ясно е посочил в исковата молба, че искът се предявява с оглед подаденото възражение на ответника за недължимост на сумата. Заявеният петитум за осъждане на ответника да заплати сумата, обаче не е в съответствие с изложените в исковата молба обстоятелства, но които е основан иска. Това несъответствие е следвало /съгласно разясненията, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, които не са загубили сила и при действието на новия ГПК/, но не е отстранено от въззивния съд в рамките на неговите правомощия на съд по съществото на спора. При констатирано противоречие на обстоятелствената част на исковата молба и несъответстващия й осъдителен петитум съдът следва да даде възможност на ищеца по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК да отстрани нередовностите на исковата молба. Така е разрешен този въпрос с решение № 27 от 8.03.2010 г. по т. д. № 521/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК и се явява задължителна съдебна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ВКС. С него е прието, че когато е предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване на вземане, предмет на спряно заповедно производство, но с погрешно формулиран осъдителен петитум, вместо с надлежен установителен петитум, то се касае до нередовност на исковата молба, а не за недопустимост на иска. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за недопустимост на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ГПК то трябва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение