Определение № 418 от 20.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1178/2008 г.
ВКСI гражданско отделение20.09.2013 г.докладчик Добрила Василева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 89923/ 01.08.2013 г. на Д. С. К. за поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 316 от 18.07.2008 г. по ч.гр.д. № 1178/2010 г. на ВКС, I –во г.о. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.247 ГПК. Образувано е по молба на Д. С. К. за поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 316 по ч.гр.д. № 1178/2010 г. на ВКС, I –во г.о. Молителят сочи, че е допусната очевидна фактическа грешка при изписване датата на определението с цифри – 18.07.2008 г. и изписаната в същото, но с думи, дата - 16.07.2008 г., която е меродавната според него. Молбата е процесуално допустима доколкото е подадена от надлежна страна, а подаването й не е обвързано със срок, но разгледана по същество е неоснователна. Очевидна фактическа грешка е налице когато между действително формираната воля на съда и нейното външно обективиране чрез технически средства е налице разминаване. В случая няма такова разминаване. Изписаната в определението с цифри дата - 18.07.2008 г. е датата на обявяването на акта чрез вписването му в публичния регистър на съда. Изписаната с думи дата – „шестнадесети юли две хиляди и осма година” е датата на провеждане на закритото съдебно заседание, в което е формирана решаващата воля на съда и което формиране предхожда обявяването й. Касае се за две отделни действия на съда, елементи на фактическия състав на съдебния акт, които не е задължително да бъдат извършени в един и същи ден, както и въобще не е задължително да се посочва кога е проведено закритото заседание. Ако все пак е посочена датата и тя се разминава с датата на обявяване на акта, това не съставлява очевидна фактическа грешка, още по-малко има отношение към валидността на съдебния акт. За дата на съдебния акт се приема тази на обявяването му в публичния регистър на постановилия го съд, с което действие завършва фактическият му състав и от който момент нататък той придобива и се стабилизира с качеството на държавен правосъден акт. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, I –во г.о.,