Решение № 3203 от 23.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10635/2025 г.

Производството е по чл.208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба на „Народно читалище Иван Вазов-1928“ с. Милковица общ. Гулянци, чрез адв. Калин Костов, срещу решение № 1606/02.05.2025г., постановено по адм.д. № 918/2024г. по описа на Административен съд - Плевен (АС-Плевен), с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 947000-1347/22.10.2024 г. за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.255 от ЗМВР, издадена от Директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РД ПБЗН) – Плевен. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл.209 т.3 от АПК. Иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде отменена оспорената заповед. Счита, че съдът не е разпределил правилно доказателствената тежест, както и че не са взети предвид всички факти и обстоятелства, имащи значение за спора. Подробни съображения в подкрепа на наведените касационни основания и са развити в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът – Директорът на РДПБЗН – Плевен, чрез юрк. С. Нехризова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна, в случай, че размерът на адвокатското възнаграждение надвишава минималните размери, предвидени в Наредбата за възнагражденията за адвокатската работа. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административният съд е започнало по жалба от Народно читалище „Иван Вазов 1928“ – с. Милковица, против Заповед № 947000-1347/28.10.2024 г., издадена от Директора на РДПБЗН – Плевен, за налагане на ПАМ по чл.255 от ЗМВР, с която е заповядано да се спре експлоатацията на Народно читалище „Иван Вазов 1928“ – с. Милковица, общ. Гулянци, считано от 30.10.2024 г., чрез поставяне на лепенка с печат на входовете на обекта. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 09.10.2024 г. e извършена проверка от длъжностно лице при ПБЗН при РСПБЗН – Гулянци в сградата, ползвана от Народно читалище „Иван Вазов 1928“, находяща се в с. Милковица, общ. Гулянци, ул. „Васил Левски“ № 2. Резултатите от същата са обективирани в Констативен акт № КА-ПБЗН-ПЛ6-2-1/09.10.2024 г. При проверката са установени нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност, подробно описани в 8 точки. Въз основа на констативния акт е издадена и обжалваната Заповед № 947000-1347/28.10.2024 г. за налагане на ПАМ по чл.255 от ЗМВР, издадена от директора на РДПБЗН – Плевен. При така установеното от фактическа страна съдът е направил извод от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани с изпълнението на задълженията по ЗМВР или с дейности, които създават опасност от възникване на пожари и производствени аварии, както и за отстраняване на вредните последици от тях се налагат следните принудителни административни мерки: 1. Спиране на строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, водени на отчет в ГДПБЗН – МВР; 2. Спиране на строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти извън посочените в т. 1; и 3. Спиране на строителството и използването на инсталации, уреди и съоръжения с ограничено действие. В случая производството е започнало със съставянето на Констативен акт за нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност, съобразно чл. 25 ал. 2 от цитираната наредба. Констативният акт е издаден от компетентно длъжностно лице, по смисъла на чл.25, ал.2 от Наредбата, съгласно представената Заповед № 7/09.06.2020 г. на началника на РС „ПБЗН“ – Гулянци. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил възраженията на жалбоподателя относно всяко едно от описаните в заповедта нарушения на за правилата и нормите на противопожарна безопасност при експлоатация на обектите, като въз основа на представените по делото от жалбоподателя писмени доказателства е приел, че част от констатираните нарушения са отстранени след издаване на заповедта, което е в подкрепа на изводите за тяхното наличие към момента на проверката, за която е издаден констативният акт. В тази връзка съдът е посочил, че наложената ПАМ подлежи на отмяна по реда на чл. 25, ал. 11 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. от органа, който я е наложил, чрез издаване на нарочна заповед (приложение № 16), след отстраняване на причините, довели до прилагане на мярката, и конкретно, след установено от страна на компетентните органи съответствие на обекта с изискванията на Наредба № 8121 з-647/2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. При така установеното от фактическа и правна страна, съдът е приел, че оспорената заповед не противоречи и на материалноправните разпоредби. Конкретните факти, покриващи хипотезите за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 25 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. и Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, са установени с констативния акт, съставен от компетентно длъжностно лице. Описаните в акта фактически обстоятелства за извършените нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност, съдът e приел за безспорно установени. Решение е правилно. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, изяснил е релевантните за спора факти, като е формирал изводите си въз основа на представените по делото доказателства. Извършеният анализ на последните е правилен, а приетата за установена фактическа обстановка напълно кореспондира с доказателствата по делото. Съгласно чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. Заповедта е издадена на основание чл. 255 от ЗМВР, според който за предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани с изпълнението на задълженията по този закон, както и за отстраняване на негативните последици от тях, министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица, могат да спират строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения, както и да спират други дейности, които създават опасност за националната сигурност и обществения ред, за възникването на пожари и производствени аварии. По силата на ал. 2 на чл. 25 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, производствата по налагане на принудителните мерки започват с изготвяне на констативен акт за нарушение на правилата и нормите за пожарна безопасност, който се съставя от органите за ПБЗН, осъществяващи противопожарен контрол. Въз основа на констативния акт по ал. 2 се издава заповед за налагане на ПАМ. При разглеждане на спора пред първата инстанция фактическата обстановка по спора е правилно изяснена като са проследени всички извършени действия по налагане на ПАМ и са обсъдени всички доказателства за констатираните нарушения, които са основание за издаване на оспорения акт. Съдът е обосновал извод, че при извършване на проверките и при издаването на заповедта за налагане на ПАМ не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и закона. След обстоен анализ на всички доказателства по делото и относимата правна уредба първоинстанционният съд е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че от събраните по делото доказателства е установено по категоричен начин, че конкретните факти, покриващи хипотезите за прилагане на ПАМ, са установени с констативния акт за нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност, съставен от компетентно длъжностно лице и се потвърждават от събраните по делото доказателства. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че е по делото не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора. Съдът е разгледал всяко от отделните нарушения, които са констатирани при проверката, обсъдил е подробно представените от жалбоподателя доказателства, като в заключение е приел, че са налице фактическите и правни основания послужили за издаване на заповедта. Наведените пред настоящата инстанция доводи, че наложената ПАМ е несъразмерна тъй като е доказано, че посоченият салон не се ползва през зимния сезон и не се отоплява, са подробно обсъдени от първоинстанционният съд. Правилни са изводите на решаващият съд, относно нарушението на чл. 34, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г.(в относимата редакция, изм. и доп. ДВ. бр.37 от 7 Май 2021г.), съгласно която, по време на експлоатация не се разрешава заключване (блокиране в затворено положение) на вратите по пътищата за евакуация от обекти в работно време и в извънработно време, когато в тях пребивават хора, с изключение на затвори, психиатрични заведения и др. подобни, при неопроверган констатации на административния орган относно заключването / блокиране на пътищата за евакуация от читалището. Противно на доводите в касационната жалба, нарушенията на изискванията за пожарна безопасност са конкретно посочени като правни норми, посочените разпоредби не са бланкетни, тъй като не препращат към разпоредби от друг нормативен акт. Административният съд правилно е приел, че заповедта е издадена в съответствие с целта на закона, а именно за защита на обществените отношения, свързани с опазване на общественото имущество, пожарната безопасност и защита на населението. Съгласно разпоредбата на чл. 140, т. 1 от ЗМВР за осигуряване на пожарната безопасност и защитата при бедствия държавните органи, юридическите лица и гражданите са длъжни да спазват установените правила и норми за пожарна безопасност и защита при бедствия, както и специфичните правила за съответните обекти и населени места, и да оказват съдействие на органите за пожарна безопасност и защита на населението. Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, обсъдени са доводите им и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, проверена е законосъобразността на заповедта на всички основания по чл. 146 от АПК, с което е изпълнено и задължението по чл. 168, ал. 1 от АПК. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно, обосновано и при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. При липсата на посочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 105 (сто и пет) евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,