Определение № 2954 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1781/2026 г.

Образувано е по частна касационна жалба на М. П. Г. от гр.Монтана против Определение №44/13.01.2026 г. на Административен съд – Монтана, постановено по адм. д. №20/2026 г., с което на основание чл. 159, т.1 АПК е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив и против изричен отказ на директор на ТП на НОИ – Монтана, по подадена жалба на Г. от 19.11.2025 г. и писмо на директора от 10.12.2025г., а съдебното производството е било прекратено. С доводи за неправилност на определението на административния съд, частният жалбоподател претендира неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената жалба, респ. за изпращането на преписката на директора на ТП на НОИ – Монтана за разглеждане на жалбата му по същество. Ответникът по частната касационна жалба – директор на ТП на НОИ – Монтана, чрез ст. юриск. Александрова, оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмено възражение. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения. За да остави без разглеждане жалбата на Г., първостепенният съд е приел, че същата е насочена към изричен писмен акт на директор ТП на НОИ – Монтана, който не представлява годен за оспорване административен акт, респ. не е формиран преди това мълчалив отказ. Настоящият състав на касационната инстанция намира така изложените мотиви за правилни. На първо място от анализа на самата жалба, по която се твърди да е формиран мълчалив отказ, респ. е последвало и издаденото писмо на органа от 10.12.2025г., което също се оспорва, се установява, че с него Г. е направил ретроспективен преглед на случилото се по пенсионната му преписка от 1990г. до наши дни. В жалбата си, която е вписана като такава по чл.117 ал.3 КСО, пенсионерът е изложил свои виждания по приложението на отменения Закон за пенсиите, респ. на последствие приложимия Кодекс за социално осигуряване. В жалбата се сочи, че след 2000г. не му е изплащана „добавка“ към пенсията, за което многократно е сезирал ТП на НОИ, но искането му не е било уважено. Излага съждения, че не му е било направено преизчисляване на пенсията по чл.102 КСО, което Г. много пъти е искал. Заедно с това е направил собствени изчисления за действително полагащия му се размер на пенсията. С оглед на това е поискал от Директора да отстрани всички „грешки“ направени през годините и му се определи тавана на пенсията от 2021 година. При това положение законосъобразно е прието от административния съдия, че не е формиран мълчалив отказ, тъй като по реда на чл.117 ал.3 КСО директорът на ТП на НОИ – Монтана, действащ като горестоящ административен орган, не може да формира отказ, а отделно от това спецификата на тези производства препятства при обжалването по административен ред дори формирането на „мълчаливо потвърдени“ актове на долустоящите административни органи. Що се отнася до оспореното писмо на същия този орган от 10.12.2025г., то от анализа му може да се обоснове извод, че то има само информативен характер, доколкото с него само се прави преглед на случилото се по пенсионната преписка на Г. през годините, но не се засягат, изменят или отменят права или законни интереси на лицето, като по тези въпроси са налице и предходни стабилни актове на пенсионния орган. Входираната жалба не представлява и искане по чл.102 КСО, доколкото по инициатива на пенсионера и по негово заявление не е представен допълнително придобит осигурителния стаж и осигурителен доход в периода след отпускането, съответно след последното преизчисляване на пенсията със заявление по този ред от 10.11.2004г. Изложеното обосновава и извода на касационната инстанция, че правилно съдебното производство по жалбата на Г.срещу мълчалив и изричен откази по негова жалба от 19.11.2025г. е било прекратено, като недопустимо. По тези съображения и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение